Защо мъжете отиват на война
Симо Спатията се изсули от кръчмата и се понесе в тръс към къщи. Закъсняваше с цели петнадесет минути и това щеше да се отрази на семейната му биография. Като се замисли, каквото и да правеше, онази все беше недоволна. Под „онази” се разбираше жена му Мима, която беше зодия Змия. Ама ще кажете, че няма такава зодия! Има, как да няма! Всички жени са зодия Змия! А вътре си се деляха на подвидове. Например Мима си беше Пепелянка. С асцедент Кобра. Едва ли ще останете слисани от тази констатация, защото кой мъж не мисли за жена си като за змия в пазва и коя жена не мисли за мъжа си като за търтей и мамино детенце. Не му се прибираше на Симо, ама какво да прави. Ще трябва да изслуша назидателната реч на Кобретката. Щом се промуши през вратата и се почна! Па как го усети, бе, уж сериал гледа, ама едното и ухо се накривило към вратата и долавя всеки звук.
- Прибра се, значи! До сега плюска картите по масата, а да донесеш една маруля, не се сещаш! Как пък не случих на мъж, бе? Как не случих! Сийчето какъв мъж води! Образец! Сутрин ще стане да и помогне, да направи кафе, мекици да опържи…Аз не искам толкова! Ти не си способен на това! Ама поне един път да беше сварил чай, бе! Само водата да кипнеш, некадърнико! Палачинки да беше направил! А бе филия с масло да беше намазал! Ама не! Трябва да висиш в кенефа да решаваш судоку, а ние да се стискаме и да те чакаме. И за разнообразие да правим закуска. А после да се натъпчеш, като че ще ти се наруши растежа. Няма бе, няма! На акъл да беше пораснал, ама и там хич те няма! Жените какви мъже водят, а аз в черния петък съм родена! Къде съм гледала, не знам! Хайде, отивай в банята, че вониш на кръчма!
След това нравоучение Кобретката се настаняваше отново пред телевизора и подемаше ново назидание по време на рекламите. На различни теми. Обясняваше как мъжът на еди коя си и носел цветя, как друг изхвърлял боклука, трети бършел прозорци, четвърти знаел да готви, пети … и така се изреждаше до сто и първия мъж, който бил къде-къде по-свестен, а на нея се паднал най-големия утрепляк, лентяй, готованец, белотаджия, некадърник и невежа.
- Поне да беше малко по-умен! – подхвана по време на рекламата следващото нравоучение Мимето – Отидем на гости, а ти все глупости ще говориш! И като те бутам по крака под масата, то не е че ти правя сексуални намеци, ами да млъкнеш! Ама не! Плямпаш, а очите ти все в чуждите жени! Като не видял!!!
Да речеш, че на Симо му дремеше от тези поеми, ще сбъркате. Знаеше си ги наизуст и ако изпуснеше някой епитет по отношение на особата си, му ставаше криво. И почваше да мисли. Защо днес пропусна това, че съм утрепляк? Или тъпанар? Да не би нещо да си развалям характеристиката? Ходеше да си цъка белотчето и една вечер видя на пейката непознат мъж. Види се, че беше от друг квартал. Мъжът плачеше, моля ви се! Циври като някоя жена, на която и се е счупил маникюрът! На Симо му домъчня.
- Защо плачеш така горко, друже? – реши да завърже разговор той и приседна до циврещия.
- Няма да се прибера вкъщи! Няма пък! – и захлупи лице на рамото му.
- Хайде сега и ти! Че няма у нас да те водя? Жена ми само това си мисли – гости да й водя! Да я знаеш каква е….
- Не знам твоята каква е, ама моята е змия! – окопити се непознатият.
- Нищо ново, приятелю, нищо ново. Те са си от едно змийско гнездо и само видът им е различен. Моята например сутрин е пепелянка, а вечер е кобра. Сутрин съска, вечер хапе…
- А така! А моята целодневно е анаконда! Като ме захапе сутрин, по цял ден ме храносмила. Другите жени какви мъже водели, а как тя случила на такъв нещастник като мен. На последния некадърник, който един пирон не може да забие, един чай да свари, пържени филии да направи…И почва да ми прави сравненията…Ми не издържам вече! Ще се метна под влака!
- Не така, приятелю, не циври, че ми късаш сърцето – взе да го утешава Симо.
- Лесен си ти… Жена ти не е като моята анаконда! Да си благодарен на това…Ама като си помисля, защо все мъжете ходят на война? Не е от хубаво! Жените им ги хокат, пилят им на главите и те предпочитат в бой да загинат, нежели да търпят отровните им думи, които ги убиват бавно и унизително. Я колко войни са се водили? Навремето мъжете по 100 години не са се връщали, само и само да не стоят при усойниците! По двеста години, а бе щом се задоми, и мъжът го подкарва да отиде на война! Ти замислял ли си се защо? Не си…Ето за това! Защото не може да изтрае жена си и предпочита да ходи да се бъхти с други утрепляци, белки се отърве! А жените си остават в къщите да си гледат кефа… Чудя се дали да не отида и аз на някое военно огнище! Белким ме утрепят отведнъж! Герой да стана, песни да пеят за мен, посмъртно с медал да ме наградят! Тогава моята анаконда ще разбере що за съкровище съм бил, ама ще е късно. Божеее, другите мъже какви жени водят, а аз… как пък случих на тая змия! Ще целува бюст-паметникът ми…
- Ще целува… таратанци! – успокои го Симо и му рече да се грабва и да се връща при анакондата си, защото едва ли ще се запише доброволец за Близкия Изток.
Онзи си пребърса сополите и си тръгна. Симо също се запъти към дома си, но взе да мисли много усилено, неприсъщо за този час на денонощието. Мисълта му продължи и като се прибра и дори не проследи назидателния монолог на Кобретката, която си прекъсна филма, за да го изрецетира.
На другата сутрин Симо стана по-рано и направи кафе. После отгърна една готварска книга и завъртя едни палачинки. Когато Мимето стана и видя тази промяна, го изгледа подозрително. За времето, през което приготвяше закуската си замълча, но подхвана поученията си по-късно
-Мда…взе да влизаш в релси. Виждаш, че не е трудно! Нали не се изсипа, като повдигна чайника с водата? Не си! Значи можело. А за едни палачинки не се изисква да си мастер шеф? Аз съм една черна робиня! Няма почивка за мен! Да знаеш жените какви мъже водят! Пешо още в ранни зори изхвърли боклука и изтупа килима. Ама не е такъв слабак като теб! Как пък не случих, боже, как не случих на мъж!!!
Сега е времето да кажем в какъв размисъл беше изпаднал Симо. Като чу за онази анаконда, която цял живот си храносмила мъжът, той реши да е като другите мъже и да прави това онова…Като например чай и палачинки. Обаче се оказа, че на Мима това и е малко! Голям праз! Симо не се уплаши! Затова взе да се прибира през обедната почивка да направи заготовка за обяда. Накълцваше лук, белеше картофите, чистеше боб, леща, ориз, а вечер излизаше малко по-рано от работа и на бегом се прибираше, та да приготви вечерята. По време на спринта купуваше някое цвете, за да посрещне Мима с подобаващ поклон. После сервираше, палеше свещи на масата и пускаше лека музика.
- Скоро не сме ходили на гости и май ти липсва, а? – попита го тя по време на вечерята със сьомга, артишок, суши и за десерт крем Брюле. – Признай си! Сигурно ти се иска да видиш онази Николинка с големите цици? Видях как беше залепил погледа си върху тях! Пък и да плещиш от твоите глупости! Хайде, аз не съм звяр, ще отидем, зяпай на воля, говори твоите тъпотии…
В събота вечер отидоха на гости. Симо седна тихо и мирно, сложи ръце върху коленете си и заби поглед в масата. Ни дума, ни вопъл, ни стон, както е рекъл поета. Ако го питаха как е, той поглеждаше Мима. Тя да каже как е той, защото можеше да сбърка. Питаха го дали не е болен. Той пак си траеше и поглеждаше Мимето. Тя отвръщаше, че е кекав, какви мъже имало, ама тя не случила на такъв… е, ама ще търпи.
В коридора Руси му каза, че жена му била същата усойница като Мима. Как пък не случили на жени, бе! Колегата му Кольо каква жена водел, не жена, а приказка! Във всяко отношение. Симо му рече, че неговият колега Димо също имал свястна жена, направо образец във всяко отношение. Ама случил!!! Обаче той решил да й върви по гайдата, белки миряса и го оцени, та вече правел закуска, вечеря на свещи, хвърлял боклука и чистел къщата.
- И какво? – попита Руси. – Спря ли да хапе усойницата?
- Гледа ме с подозрение и иска да ме хване в крачка, обаче няма как! Всичко е точно! Вече не ходя в кръчмата на белот, не ходя на мач. Дори и по телевизията не го гледам, защото и правя компания на сериалите. И да съм наблизо, ако поиска да хапне нещо, да и го сервирам! И дума не обелвам, за да не засъска какъв тъпанар съм! Айде да бягам, че после може да мрънка какъв съм простак, щом я оставям сама на масата, като че ще я храня. Да съм пред очите ѝ…
Така минаха два ли, три ли месеца. Симо едва що не лазеше пред Мима. Също като една змия! Да и е лика- прилика! Тя съска, той – пълзи! И нищо не казва! Само угажда! Да не мислите, че Кобретката се кротна и прибра отровния си език? Дълбоко грешите, защото монолозите и продължиха:
- Ти какви ги вършиш? Гузен си, то се вижда! Тънко ми предеш!!! Сигурно си проиграл някакви пари на белота, а? Мълчиш! Щом мълчиш, виновен си! От сутрин до вечер шеташ. Готвиш, переш, чистиш…не е току-така! Всяка крушка си има опашка! Ама как пък така попаднах на теб, как??? Другите жени какви мъже водят! Мъже, а не баби. На цигари миришат, а не на запръжка! Ти какъв си, бе? Като ти се готви, отвори ресторант! Какво ми се моташ всяка вечер в кухнята! Траеш! Като шаран траеш!!! Щото си такъв! Шаран! Другите мъже отидат на мач, после нищят играта, псуват, а ти китки береш, масата украсяваш! То не е за едната естетика! Ами щото си сбъркан! Тотално! Ей го, пак бърше прах! Че спри се за малко бе, да ти се скарам без да вървя след теб! Езика ли си глътна, бе мискинин? И на гостито пак стоиш като гръмнат! Питат те как си, а ти се пулиш срещу мен! Боже, боже…жените какви отракани мъже имат, а аз как изтеглих късата клечка с тоя утрепляк!!! Че кажи една дума, бе!
Да, да…ще каже! Да не е глупак! Симо си траеше и въобще не я слушаше. Бършеше с мопа коридора, обра космите от котката и овкуси салатата. После подреди вечерята и седна на крайчеца на стола. В главата му се въртяха исторически мисли. Беше се сетил за хан Крум, който бил много страшен. Страшен, ама колко да е страшен… Симо беше сигурен, че е изкоренил лозята, защото ханката по цял ден му е опявала какъв пияница е, какъв некадърник и прочие, щом търпи производството на вино. Давала му е за пример другите ханове колко страховити, велики и така нататък били, а той по цели вечери лочел с болярите и багатурите. И ханът, колкото и да бил страховит, не издържал на тамънето на ханката и наредил да изкоренят лозята. А после, за да се пръждоса от семейните покои захванал нова война, при която хвръкнала главата на Никифор. С други думи, от цялата история пострадала Никифорица, че вече нямало на кого да натяква, какъв смотан император е той, а другите… другите императори какви били…Дори някакъв си хан бил по-смел, ако и да не е император. Ама оная си е отваряла очите, кога се е женила, а тя… спала! На въпросния Никифор му писнало и си рекъл, по-добре е от главата ми вино да пият, отколкото тая змия да му пие мозъка всеки ден и се вдигнал, та на война.
Е, продължаваше мисълта си Симо, тия страховити мъже не са издържали, та аз ли – един обикновен мъж, който също не си е отварял очите. Хората какви жени водят, какви жени…Но… И така нататък…
Та така…Човек и добре да живее, все някога попада под нечия атака, все другите какви мъже, водят, какви жени… И така нататък…
Латинка Минкова. Жена за образец. Трае като пукал!
© Латинка Минкова Todos los derechos reservados