Защо ни е 1 ноември?
Добре, че предстоящите балотажи подгряват публиката, та този неудобен ден - 1 ноември, да мине по-незабелязан. Както винаги става, впрочем. Е, дежурните речодръжци ще дръпнат няколко напоителни слова, ще покажат на екрана дечица пред паметници с цветя, доведени, без да знаят къде и защо, и толкова. Какви ти там будители, какви ти деяния в името народно, когато в неделя има избори. И се дорешават важни, ама хептен важни, въпроси. Като например кой ще държи общинската каса в столицата, кой ще води обединената синя дружина, кой ще почеше още веднъж партийната краста с гордост, че нови селища са изгрели на победната карта.
Пък и защо ни е този празник? Той само ни напомня какви сме били и какви надали ще станем скоро. И удря по остатъчното ни национално самолюбие.
Че и как да се сравняваме с онова време, когато уж сме били под робство, а дедите ни са положили здравия фундамент на съвременния ни живот? Как да видим едни до други радетелите на българщината с днешните майкопродавци, готови срещу добър процент всичко народно да харижат по атрактивни цени? Как да сравняваме тогавашните млади апостоли, будили народа и мрели за свободата му, със сегашните ХУИ-та? Как да видим успоредно големите майстори на езика и народопсихологията Каравелов, Чинтулов, Софроний Врачански и сквернословците от екрана, ефира, страниците на - с извинение! - книгите им?
Представяте ли си какво рухване на националното самочувствие ще бъде, ако народът ни отвори очи и види контраста между днешните политикани и някогашните будители? Какъв ужас ще настъпи в обърканата му душа, разбирайки, че дедите ни са имали щастието да общуват с хора като Матей Преображенски-Миткалото, даскал Ботьо Петков, Паисий Хилендарски, а ние слушаме гъгнивите мънкания на т.нар. ни сегашни политици.
Та нали цивилизацията ни се модернизира, вървим напред в ХХI век, а самозваните върхове на обществения ни живот са доста под нивото на общонародните водители от ХIХ век?
И какъв е смисълът да виждаме живота си, отразен в измисленото изкуство на съвременността, ако той е пародиен на този от ХIХ век?
Поразяващо ще е сравнението между картините на Доспевски, Захари Зограф, неизвестните иконописци и уж модерните автори. Чиито картини не могат да бъдат обяснени, тъй като сам мазачът не ги разбира.
А онези тихи, увлечени зрители на "Многострадална Геновева", "Криворазбраната цивилизация" "Иванко, убиецът на Асеня" как ли биха приели голите, скачащи, крещящи и нищо не казващи мазохисти по родните сцени?
Няма смисъл да говорим за школото. Онова, в което българчетата са се учили не само на четмо и писмо, а и на роден дух, на родна култура. И днешното училище, което трябвало да създава, както сам министърът рече - среднисти техници, или просто бачкатори. Които ще се интересуват само от хапката, пийката, от последния клип на някоя, с извинение, певица. И ще живеят в среда с врещящите гласчета на разни незнаещи или обръщащи прекалено внимание на пора си врякащи същества. Забравили какво е да изпиташ тръпката от силната, поразяваща народна песен.
Но все пак може да открием днешните будители. Политиканите. Измислените държавници. Които наистина държат народа буден. Защото с празен стомах не се заспива, нали?
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Елке, Ангелче, Костадине!
-
Честит празник! Все пак имало будители в този сайт!
-
Ми да издигнем свин...та пеев..ски убиеца на цвъки,за будител,голям ще е кеф за целукпния не ща да казвам ама не български народ.Ми тоз нерез най-голям будител ве.Жлъч ми идва в гърлото нищо,че не говоря а пиша.Тоз път ако позволиш поздрав и прегръдка Приятелю.
-
Благодаря, Красе, Хари!
Честит празник! -
"...ако народът ни отвори очи и види контраста" - Не мисля, че народът някога е заспивал, това показват майсторите на езика и до ден днешен...Образованието, което съм получила в България, трудно може да се получи на други места. Заради сърцатите и знаещи, и можещи учители, които имах. Благодаря им и за тях си спомням на този ден! Поздравления, Генек!
-
Като дипломиран учител те поздравявам за написаното Георги!
Гладната мечка и тя не играе хоро... -
Благдря, Розали, Мариана, Мая, адаш!
Чстит празник! -
Браво, Георги! 👍
-
Дребнотемието в епохата на глобализма сякаш е по-силно от всякога. Интересен парадокс...
Поздравявам те. -
Благодаря, Стойчо!
Отново - честит празник! -
И все пак!
Честит празник на българите тук, и по света!
Честит празник и на теб, Георги!
Защото все още има такива като теб,да будят заспалите за идеалите изконни на българското самосъзнание!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
