Защо хората лъжат? А защо си мислят, че могат? А защо си мислят, че могат да излъжат мен?
Първото, за което се сещам е, че има и благородна лъжа. Да кажем, че тази лъжа е плод на загриженост и добри чувства, защото не искаш да отнемеш нечия радост или надежда. Но въпреки това тя си остава нещо неистинско. Остава заблуда. Понякога можеш просто да си мълчиш, знаейки, че думите не са нужни. А един-единствен поглед съдържа всички отговори на неизречените въпроси. Но това е друга дискусия. Нека оставим настрана този вид лъжа. Така или иначе всеки сам решава доколко това е лъжа и доколко би могла да бъде благородна.
За разлика от тази, която не е нито причина, нито следствие на нещо добро. Това е онази лицемерна, подла, долна лъжа. Тя е плод на нещо твърде низко и първично – завист, злоба, желанието за отмъщение. Тя е меркантилност. И всичко най-негативно. Колко ли са тъмни и мрачни душите на "серийните лъжци”. На тези, които толкова са свикнали да лъжат, че за тях това става съвсем нормално ...