Защо хората лъжат? А защо си мислят, че могат? А защо си мислят, че могат да излъжат мен?

Първото, за което се сещам е, че има и благородна лъжа. Да кажем, че тази лъжа е плод на загриженост и добри чувства, защото не искаш да отнемеш нечия радост или надежда. Но въпреки това тя си остава нещо неистинско. Остава заблуда. Понякога можеш просто да си мълчиш, знаейки, че думите не са нужни. А един-единствен поглед съдържа всички отговори на неизречените въпроси. Но това е друга дискусия. Нека оставим настрана този вид лъжа. Така или иначе всеки сам решава доколко това е лъжа и доколко би могла да бъде благородна.

За разлика от тази, която не е нито причина, нито следствие на нещо добро. Това  е онази лицемерна, подла, долна лъжа. Тя е плод на нещо твърде низко и първично – завист, злоба, желанието за отмъщение. Тя е меркантилност. И всичко най-негативно. Колко ли са тъмни и мрачни душите на "серийните лъжци”. На тези, които толкова са свикнали да лъжат, че за тях това става съвсем нормално.

Да лъжеш приятелите си и близките си, въобще да лъжеш всички около себе си, не е никакво геройство. Не е нещо,  с което може да се гордееш. Но пък облагите, които си получил, това вече е нещо друго. А ако е и нещо материално, още по-добре. Колко хубаво се подрежда всичко.

Но аз не съм тук да те оставя в заблужденията ти. Нека свалим маските за момент и да вникнем в Душата ти. Една душа трябва да е чиста, бяла, дори прозрачна, да свети със собствена светлина. Но това тук, което трябва да е твоята Душа е не само опетнено и омърсено. Обгърната от мрак, тя не е имала шанса да свети. Защото ти не си й го дал. Всяка твоя лъжа е оставяла по едно черно петно. Угасвала е лъч по лъч. Тя седи сама в тъмнината и чака Спасението си. Защото знае, че някъде там е Надеждата. Защото нея винаги я има. Дори и когато нищо друго не ти е останало...

 Но какво ли ти говоря, теб това не те интересува. Нали си имаш скъпа кола, прекрасна къща и преуспяващо предприятие. И всичко това го имаш благодарение на Лъжата и Лицемерието. А замислял ли си се, че те не са ти най-добрите приятели. Всъщност ти приятели нямаш. Камо ли истински. Не са ти и нужни. И без тях си постигнал толкова много.

Лицемерието и лъжата може да са ти помогнали. Ти може и да си им благодарен. Но тях това не ги интересува. Те просто бродят по земята и търсят новата си жертва, изпратени от Дявола. Все пак, кой друг би стоял зад това?

Трябва да знаеш, че още с първата си лъжа ти продаде малка част от Душата си на Дявола. А с всяка следваща ти загубваше още малко от нея. Сега там, където трябва да е Душата ти, има Мрак. А Тя, горката, е окована там Долу и чака своето избавление. Вероятно моли за помощ. Да, ти не я виждаш, не я и чуваш. Но само ти можеш да я спасиш. Лъжите ти  и неискреността създадоха нейния Ад. Но това всъщност е и твоят Ад. Ти си негов творец и само ти можеш да го унищожиш. Знаеш какво трябва да сториш.

Аз свърших своята работа. Показах ти, това, което беше сляп да видиш. Или по-скоро - не искаше да видиш, да повярваш. Защото ти имаш всичко, което си поискал. Но си изгубил това, което е трябвало да пазиш и да цениш. Загубил си това, което ти е било поверено. Нима ти харесва да тънеш в разкоша на Заблудата? Нима все още можеш да бъдеш така доволен и сега след като видя всичко това, не би искал да го промениш? Ако ми кажеш „да”, ще ти кажа, че отново се самозалъгваш. Запомни, ти не лъжеш мен, а себе си. Защото Съвестта не може да бъде излъгана. Ти ме отричаш, но Аз съм тук. Когато другите вече ги няма, единствена Аз ще бъда все още тук. Аз съм твоето Спасение, но и твоят мрачен и ужасен Затвор. Сам избери.