19 ago 2008, 8:59

Засядане 

  Prosa » Relatos
1423 0 0

Obra no adecuada para menores de 18 años

8 мин за четене
- Момичета, момичетаа... - успявам да привлека вниманието на двете си приятелки - погледнете в дясно, мъжът със светлия костюм, да да, високият с посребрелите слепоочия...
- Видяхме го... и какво за него - това е Бистра. С нея сме съученички и приятелки още от гимназията, а Вилма познавам от университета, бяхме съквартирантки в Студентски град и незнайно как стана, но трите сме почти неразделни в последните седем години и напук на всички твърдения за невъзможното приятелство между красиви жени, ние успяваме да доказваме обратното. Поне досега и поне на външен вид.
- Това е шефът ми - усещам, че го казвам с нещо като гордост.
- 'ми той е поне на четиридесет и пет - възкликва Вилма - бях останала с впечатление, че е млад... Тук отварям скобка, за да обясня, че Вилето(така и викаме) смята, че хората над четиридесет вече не стават за нищо друго, освен да размахват пръсти на по-младите и да точат лиги по стари спомени.
- Много си е готин той. Миме, и защо досега не си ми казала, че имаш так ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??