Затвори очи. Легнала върху меката трева, тя се наслаждаваше на хубавото време. Обожаваше да е сред природата. Цялата тази зеленина наоколо, топлото слънце, синьото небе, по което тук-там се мяркаше по някое облаче, променящо формата си постоянно...
Радваше се, че откри тази поляна. Намираше се сред гъста букова гора, далеч от селото. Изглеждаше сякаш там за пръв път идва човек. И този аромат на билки... Толкова опияняващ... А песента на птиците - сякаш слушаше симфония от някой велик композитор...
Тя продължаваше да лежи със затворени очи. Изведнъж в съзнанието ù изплува един образ. Образът на момичето, с което прекара последните четири години. Хората ги наричаха „неразделните приятелки". Бяха преживяли толкова много неща. Споделяха всичките си тайни. Спомени... Толкова много спомени имаше с това момиче... И хубави, и лоши...
Изведнъж някой я хвана за ръката. Тя се обърна и видя момичето! Нейната най-добра приятелка! Усмихваше ù се многозначително. По начин, който само те си разбираха. ...