Заветното "Да"
- Вие, Йоана Стефанова Димитрова, готова ли сте да се омъжите за Николай Иванов Щерев и да създадете семейство.
Погледнах Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състезания, първи любовни трепети, но не помежду ни. За мен той беше моето "братче", а аз негова "сестричка". Живеехме наблизо и заедно се движихме.
Вече сме края на 8 клас. Разделяме се, всеки по пътя си. Аз в гимназия, да ми е близо до залата, защото тренирам по два пъти на ден. Той, в техникум по корабоводене. Чул ме е, че искам да се оженя за моряк и затова така решил.
Как може неволно изпуснат израз да промени живота на човек?
Та в последния момент Ники ми пъха листче в ръцете. Написал ми е любовен стих. Подписал се е Suleimo. Никога не съм предполагала, че има чувства към мен, а още повече стихове да пише. Сега как да говоря с него, как ще го погледна, не съм готова за това, плаши ме.
Минават две години със случайни срещи. Вече сме краят на 10 клас. Отиваме на бунгала, да празнуваме края на учебната година. Аз съм с гадже там. За моя изненада, Ники празнуват в същата дискотека. С напредването на вечерта алкохолното опиянение се повишава и задръжките падат. По едно време, моето "братче" ме метна през рамо като гергьовско агне и право в бунгалото. Както и да е, не му излезе късметът на момчето, само си говорихме до сутринта.
На следващия ден замина на стажантски рейс. Не го видях два месеца.
В мен вече поникваше зрънцето любов, което той беше посял.
(следва продължение)
П. П. А дали е автобиографичен, знаят само участвалите в него!
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
https://www.youtube.com/watch?v=rQKCiuSR2F8&list=PLEB6973F27C8459C8
-
Фредииии...хуквам да разровя спомените и да те открия
-
От 5-ти клас съм ти писал едно стихче,
моля те прочети го
-
Хареса ми!
-
Су, стана ми интересно и минавам на втора част. До тук поздравления!
-
Давай нататък! Интересно е
-
Не слушай никого, много хубава проза, пишеш увлекателно! Всеки автор има много лични творби и какво от това - казваме си каквото ни е на душите!
-
Прекрасно ,Дани, с нетърпение чакам продължение !!!
-
Айдеее, запали ми фитила пак
Кажи поне накрая кои са героите, плииийс -
Ей,приятели мои.Знаете ли какво чудо случвате в душата ми с вашата подкрепа!!! Благодаря Ви от сърце :*
-
И аз съм "за" продължението. Поздрав!
-
Прекрасно ! По-вече посети зрънца да има.
-
..разказът е стегнат и интересен. Чакаме продължение....
-
Благодаря Фил! Прочетох го и ми беше интересно и полезно. Ти си съкровище
-
Хей, Дани, много готино И хич да не ти пука дали е автобиографично, лично или не е. Човек пише това, което има нужда да напише, да не говорим, че няма текст, написан от когото и да било, който да не съдържа автобиографични и понякога доста лични елементи. И това важи дори за великите имена. Фицджералд е голям писател, а "Великият Гетсби" - неоспоримо е класика. Ето нещо по темата
http://razkazitenafilip1.blogspot.com/2012/11/blog-post_17.html -
Преди няколко месеца публикувах тази първа част тук.Бях посъветвана от една поетеса да не продължавам с другите части, понеже звучало много лично.Това беше първи опит в прозата.Послушах я,изтрих всичко.Сега обаче,реших да ви я споделя.Приближете се,ще ви кажа нещо на ушенце: всеки ред е чиста истина
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
