Завинаги в нета
Баба Гичка се прибираше засмяна. С удоволствие би си подсвирквала с уста, но не можеше. Нямаше предни зъби и не подхождаше на нейните години. След обучението в читалището, вече бе готова да се справи с новото чудо на техниката - интернет. От седмица обикаляше лъскавият си лаптоп копнееща като дете в сладкарничка. Беше й подарък от внукът в Лондон и не можеше да се нарадва. То хубаво ама, не можеше и да го използва! Сега се чувстваше като воин пред жестока битка. Щеше да победи, защото беше умна и схватлива ученичка.
По пътя за в къщи се отби в селската бакалия. Купи си малко патронче ракия, ей така за кураж и да полее бъдещите си нетни успехи. Преди време обичаше да сръбва с нейният съпруг, но вече вдовица, бе забравила семейния навик. Щеше да пийне само за смелост не, че й липсваше.
Незнайно защо бе настроена любовно-закачливо. Имаше усещането, че й предстоят нови, неповторими емоции.
С наперена походка подмина дядо Дечо. Прииска й се да му намигне, но бързо се отказа. Беше нейна стара тръпка, но не живееше сам. Вече петдесет години баба Мара го обгрижваше, нямайки намерение да го остави в ръцете на друга. Говореше се, че той е единственият мъж в селото, който не е изневерявал! Късметлийка!
Въздъхна.. Почувства умора в коленете, но беше пристигнала. Малката й варосана къщичка се усмихваше приветливо. И тя като стопанката си незнайно защо беше в настроение.
След час баба Гичка имаше фейсбук регистрация с актуална снимка отпреди трийсет години. Отпиваше от силната ракия и си мечтаеше:
- Както ми пари тази пущина, така и аз мога да запаля някой мъж по мен. Едва ли е трудно.
Подсмихна се. В умът й се въртеше вицът за попадията - вдовица, която си търсила любовник. Притеснявала се от хорските приказки и затова пуснала изкъпано и нагиздено прасенце в селото. Хората му се смеели и одумвали три дни, а после го забравили. Разбрала, че клюките са до време попадията си хванала мъж.
- А в нета? Кой, ще ме помни и обсъжда?! - врътна лукаво очи баба Гичка и влезе в действие.
Подходящата снимка привлече желаните ухажори като пчелички на мед. За съжаление имаше разминаване между търсене и предлагане. След осъществените срещи нищо не се получи. Кандидатите си тръгваха разочаровани от нейния външен вид.
- Търсят си развлечение. Аз не съм за един ден. - утешаваше се тя насочвайки се уверено към следващият ухажор. Въпреки завидният й оптимизъм, нещата вървяха зле. Някои от бившите й фенове започнаха да предупреждават останалите каква е в действителност. Появиха се жестоки присмехулници, които открито я обиждаха. Разбрала, че е разкрита баба Гичка реши да се покрие.
- Всяко чудо за три дни! Всичко ще отшуми както при попадията. - надяваше се тя.
Но времената бяха други. В нета паметта беше вечна, жадна за клюки, нестихваща. Тя се впиваше като пиявица и не изпускаше никой дори след сетния му дъх. Там всяко събитие се украсяваше, преиначаваше добивайки уродливи размери. Години след това мъжете се шегуваха:
- А, бе внимавай с твоята виртуална хубавица! Да не стане като с баба Гичка. Ето ти линк за нея...Така и не успя да си закрие фейса и да хване някой балък...
А баба Гичка? Живееше в малко, планинско село, щастливо с брата на дядо Дечо. Той беше напуснал града и съдбата милостиво ги бе събрала.
Така и не разбра, че е останала завинаги известна в нета. С времето беше забравила дори паролата си.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрави Латинка!
-
-
Здравей, Наде! Радвам се, че съм те усмихнала.
-
-
Пепи, ами политиците се обиждат като деца в детската градина, а какво остава за един сайт. Навсякъде е едно и също.
-
Изнудванията не са персонални, а за "кой клъвне". Като тука - кой се припознае, и как критики се приемат не към произведението, а като лични обиди често. И понеже мейла ми вероятно предполага мъж, получавам и реклами за мъжка сила/виагра и тем подобни!
-
Здравей, Пепи! Още не са ме изнудвали, но никога не е късно. Права си! Ако човек е здрав и щастлив в реала последното, което го интересува е какво дрънкат по негов адрес в нета.
Благодаря ти, Емил! -
🤣 падам от смях, като чета колко народ се лови на изнудването с порно снимки и видео! Ох, тази виртуална любов! Шубето е голям смях!
И аз получавам от време навреме такива на мейла, само че отдавна съм изключила камерата на настолния.
Пък на баба Гинче много ѝ пука, нали си е взела дозата внимание, чикиджосите никога не са доволни. -
Браво! Много истина има тук.
-
Здравей, Стойчо! Не трябва да се пренебрегва силата на нета и клюкарството. Последното е безкрайно и съществува навсякъде. Когато човек е щастлив в реалността, нормално е нета да остане в сянка, а може и паролата да си забрави.
Благодаря ти, че се отби. Хубав ден!
Блу, аз не слагам снимка защото съм тук инкогнито. Така клюкарите около мен не знаят какво правя през свободното си време и се самозалъгват, че са добре информирани.
Поздрави, приятелко! -
Така е! Няма отърваване от мрежата. Затова не слагам снимка Поздрав, Кате!
-
Човек е устроен да изтрива голяма част от миналото си.Дори паролата си в мрежата,защото човешкият гений освен "Крадци на бисери" днес е усъвършенствал и "Крадци на пароли"!
Да,но "Мрежата" помни!Да внимаваме, че да не се "оплетем" в брънките й!🤫
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
