Завинаги в сърцето

   Не помня първата си среща с теб, но съм убедена, че не съм и предполагала какво ще се случи и колко много ще те заобичам. Помня, че в началото не изпитвах нищо към теб и изобщо не вярвах на красивите ти думи. Но малко по малко започнах да те опознавам (или поне така си мислех), започнах да ти се доверявам и да се привързвам към теб. Колкото и да отричах пред другите и пред себе си, аз постепенно се влюбвах в теб. Мисълта за теб ме караше да се усмихвам. Нямах избор, трябваше да призная очевидното - бях се влюбила в теб. Осъзнавах, че не искам никой друг, освен теб. Бях готова на всичко за теб, дори да загърбя приятелите си, защото мислех, че те познавам, че държиш на мен. Копнеех да сме заедно, исках да те виждам всеки ден, да бъда до теб постоянно. Заобичах те по-силно от колкото мен самата, защото ти ме караше да се чувствам специална, пред теб можех да бъда себе си, пред теб отворих сърцето си. Летях в небесата, докато бях с теб, и скоро ти ме свали на земята. Всеки ден ти повтарях, че те обичам, и беше от сърце, но... НО ти не ми повярва. ЗАЩО??? Толкова малко време не било достатъчно, за да те заобичам. Прав беше. То не беше достатъчно, беше предостатъчно и аз не те обичах, аз те обожавах. Но ти не повярва, а аз друго не исках - само мъничко доверие. Каза, че винаги ще ме обичаш, а сложи край на всичко без да ти мигне окото. Вече не знам какво да мисля. Човекът, когото познавах, ти ли беше или фалшива маска? Лъжеше ли, когато казваше, че винаги ще си до мен? Явно да, защото сега те няма. Остави ме сама с разбитото ми сърце и всичката горчива болка, която все още е вътре в мен. Дните минаваха, но времето сякаш беше спряло. Но дори това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че ти ме забрави и продължи напред. Опитвам се и аз да го направя, но е прекалено трудно. Не искам да те загърбя, не искам да повярвам, че всичко между нас е било грешка. Но вече няма нас, има само едно безкрайно страдание. Как успя да ме забравиш и дори да ме намразиш? Бил ли си изобщо искрен с мен, обичал ли си ме истински някога или за теб бях просто поредната? Въпреки всички тези съмнения, цялата ми болка и огромната празнина, която остави, не те мога да те мразя. Знам, че няма да прочетеш това, въпреки че това би било поне малка утеха - да знаеш какво чувствам. Знам и, че дори и да го прочетеш, няма да ми повярваш. Не го направи преди, едва ли ще го направиш сега. Въпреки това искам да ти кажа нещо, което каквото и да става няма да се промени - в това разбито на милиони части сърце, което бие вътре в мен, винаги ще има едно парче, което пази спомена за теб!!!