Не помня първата си среща с теб, но съм убедена, че не съм и предполагала какво ще се случи и колко много ще те заобичам. Помня, че в началото не изпитвах нищо към теб и изобщо не вярвах на красивите ти думи. Но малко по малко започнах да те опознавам (или поне така си мислех), започнах да ти се доверявам и да се привързвам към теб. Колкото и да отричах пред другите и пред себе си, аз постепенно се влюбвах в теб. Мисълта за теб ме караше да се усмихвам. Нямах избор, трябваше да призная очевидното - бях се влюбила в теб. Осъзнавах, че не искам никой друг, освен теб. Бях готова на всичко за теб, дори да загърбя приятелите си, защото мислех, че те познавам, че държиш на мен. Копнеех да сме заедно, исках да те виждам всеки ден, да бъда до теб постоянно. Заобичах те по-силно от колкото мен самата, защото ти ме караше да се чувствам специална, пред теб можех да бъда себе си, пред теб отворих сърцето си. Летях в небесата, докато бях с теб, и скоро ти ме свали на земята. Всеки ден ти повтарях, ...