20 ene 2009, 7:20  

Завинаги във вечността!

  Prosa » Otros
1.1K 0 1
1 мин за четене

Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася.

Нима бе нужно да играеш с добротата ми наивна?
Използва ме като твоя марионетка - да убиеш скуката.
Настройваше всички срещу мене, без дори да ти дреме.
Мразеше ме защото те обичах, нараняваше ме защото ти помагах.
Защо така и не поумнях? Защо вярвах, че надежда има?

Бях до теб, когато имаше от мен нужда.
Бях ти като опора, дадох ти сила, но нямаше дори едно благодаря.
Можех да си отида, можех да те обидя, ох можех и още как.
Но вярвах силно, че надежда има и силно обичах те за да те
оставя.

Но времето никому не прощава, от опита човек помъдрява.
Да те оставя не ми бе никак лесно, но сега ми е ясно.
Защото всяка жива рана учи ме да бъда силен.
Добротата в мене ще живее, а обичта ми към теб ще расте.
За всеки ценен урок ти благодаря от сърце.

Сега сме ний така далечни, не приятели, а познати.
Ти търсиш мойто рамо, но късно осъзнаваш вече.
Че в живота туй що сееш ще си жънеш.
Хайде бързо, бягай надалече. На мене спомена ми стига.
Ще нося тази горчивина, завинаги във вечността.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • преквалифицираха ти тескта ... дано не го преоценят пак ...

    това което си написал може да послужи за да каже нещо само на човека за който си го писал ...

    може да греша ... но поне аз го изчетох като упътването на етикета на бутилка веро...

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...