Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100-годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На моменти и тя желаеше същото, но... на моменти. Иначе бяха много близо в сърцата си, в душите си, физически бяха заедно само от време на време. Може би и това поддържаше огъня между двамата цели 50 години, че и повече. Погледна я с ъгълчетата на очите си. Беше прекрасна, дори в своята старост. Винаги е била. Той стисна нежно ръката ù, две малки сълзи се търкулнаха от очите му. Съжаляваше, че я оставя сама. Не биваше да е пръв. Сега тя щеше да страда. Знаеше го, въпреки че тя се крепеше. Беше много силна. Чудеше се откъде се взима тази невероятна психическа енергия у нея. По-силна е била от него във всяка една ситуация. Те двамата бяха престанали да говорят за чувствата си много, много отдавна, с ...