Завинаги заедно
Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100-годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На моменти и тя желаеше същото, но... на моменти. Иначе бяха много близо в сърцата си, в душите си, физически бяха заедно само от време на време. Може би и това поддържаше огъня между двамата цели 50 години, че и повече. Погледна я с ъгълчетата на очите си. Беше прекрасна, дори в своята старост. Винаги е била. Той стисна нежно ръката ù, две малки сълзи се търкулнаха от очите му. Съжаляваше, че я оставя сама. Не биваше да е пръв. Сега тя щеше да страда. Знаеше го, въпреки че тя се крепеше. Беше много силна. Чудеше се откъде се взима тази невероятна психическа енергия у нея. По-силна е била от него във всяка една ситуация. Те двамата бяха престанали да говорят за чувствата си много, много отдавна, само си ги предаваха без да ги изказват, в действията си, в погледите, с докосванията си. Отстрани, като ги погледнеха, все едно виждаха един човек, съставен от две половинки. Разбираха се само с поглед и мисъл.
Времето му изтичаше, той го знаеше, но и Тя го усети. Погледна го, сякаш за последен път и очите ѝ се насълзиха. Миг преди да се изтръгне от гърдите му и последния дъх, нещо я преряза. Тя изпита невероятно силна болка в областта на сърцето. Сякаш го разкъсваха на хиляди късчета. Загуби съзнание още в същия миг.
-Боже, каква смърт само! – промълви медицинската сестра, която се грижеше за 100-годишния мъж. Влизайки в болничната стая тя завари следната картина. Беловласият мъж беше прегърнал една възрастна жена, както и тя него. Приличаха на любовници, след дълга, прекрасна нощ! Все едно си почиваха за малко, изморени от продължитeлните си ласки. И двамата си бяха заминали от този свят заедно. Лицата им излъчваха искрена умиротвореност и всеотдайност. Погледите им бяха вперени един в друг, сякаш още бяха живи. Представляваха невероятна картина, на неспирната, вечна и осъществена любов. Душите им си бяха тръгнали заедно,... просто те бяха пламъци близнаци и не можеше да бъде иначе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
