26 dic 2021, 8:08

Завръщане 

  Prosa » Relatos
814 11 27
3 мин за четене

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъха си и правят от него стълба към небето, за да слезе по нея Божията благодат. Снежинките танцуват, а ритъмът на танца им отброява оставащите часове и минути до Бъдни вечер. Вечер пълна с вяра, надежда и упование. Вечер в която всеки се връща към бащиния си дом, към доброто и към традициите. Във въздуха се носи ухание на прясно изпечен хляб, на топлина от огнището, на любов.

Всеки мечтае за своето коледно чудо. А чудото сме самите ние, вярата и любовта които носим. 

Най-после съм у дома за Коледа! Гледам изкуствената елхата и в сърцето ми се промъква носталгия. Липсва ми татко! Липсва ми онзи аромат на истинска елха! 

Когато бях малка винаги чаках с нетърпение Нова година. Тогава не знаех за съществуването на Бъдни вечер. Този празник, някак официално се премълчаваше.

В квартала бяхме голяма тумба деца, всички на една възраст. Около блоковете вечно кънтеше детски смях, викове: 

     - Антоне, прибирай се! Виж кое време стана!? - ечеше отнякъде.

      - Още малко, другите не са се прибрали! - отговаряше Антон.

      - Росе, време е за вечеря! - чуваше се гласът на баба.

      -  Не съм гладна, след малко! - отговарях аз.

Изведнъж пред блока спираше москвича ни и татко вадеше от багажника малка зелена елха. Зарязвах игрите и приятелите. Щастлива литвах към него. Хващах върха на дръвчето за да му помогна да го качим до четвъртия етаж. Бях много горда, че имам истинска елха. Мама, баба и братчето ми ни посрещаха усмихнати. Вадехме дървената поставка, играчките и започваше едно суетене. Не знам защо, но елхите винаги бяха или криви, или с редки клони. Обръщахме по проскубаната ѝ страна към стената, за да прикрием недъга ѝ. По-голяма част от украсата ни бе собственоръчно направена. Гирлянди от гланцово блокче, фигури от стиропор, орехи завити в лъскав станиол. Имахме и играчки от фино и тънко стъкло, които лесно се чупеха и затова понякога в това радостно събитие имаше и някоя проронена сълза. Слагахме късчета памук по клоните ѝ, за да имитират сняг. Най-голямата караница и борба настъпваше между мен и брат ми, за това кой да сложи на върха звездата. В повечето случаи печелеше той, нали беше по-малък, а аз като кака трябваше да отстъпвам. Стаята се пълнеше с аромата на борова гора, на детско щастие. 

Помня как баба печеше питка и правеше сърми, тиквеник, палеше кандилото и го размахваше над трапезата.  Не знаех тогава, че е празник, но мирисът на топъл хляб, зеле, печена тиква ме караха да се чувствам щастлива. Вечерта лягах до нея. Тя ми разказваше приказни истории, а аз се унасях от топлината и уханието на дървата в печката.

След време Бъдни вечер и Коледа започнаха все по- често да се споменават и празнуват. Баба започна да ми разказва за раждането на едно чудно дете, наречено Исус. Аз обаче се чувствах голяма и смятах историите ѝ за измислици. Трапезата на Бъдни вечер ставаше по-богата. Появиха се  банани и портокали. Спомням си дългите опашки на които чакахме, за да си купим от тях. Продаваха се само в тези дни от годината. И до днес ароматът им го свързвам с Коледните празници. Започнаха да се продават и изкуствени елхи, но мама и татко винаги купуваха истинска. След всяка Нова година, когато разваляхме елхата и по килима се разпръскваха хиляди иглички, мама се заканваше повече никога да не купува истинска, но така и не изпълни заканата си.

Сега отново се завръщам към всички онези скъпи за сърцето ми спомени. Питам се, дали нашите деца ще запазят някакъв аромат, който да ги връща в Бъдни вечер, Коледа? Гледам изкуствената елха, пластмасовите играчки, климатикът който бълва топлина и ми липсва мирисът на празниците от детството ми. Дали от възрастта или защото толкова дълго се лутах из света, но душата ми жадува и търси да се завърне към корена, към онези стари традиции, които ме карат да се чувствам част от една нация наречена българи. Търся аромата на хляб, бабиното кандило, иконата, гумените ботуши и скърцащия сняг под тях.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Зимна нощ, вън искри белотата,
стиснал крехки, измръзнали длани,
детски спомен дойде да остане,
да накичим с играчки елхата.
Плахо с пръсти игличките гали, ...
  477 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Гюлсер и Владимир!
  • Вълшебно е. Благодаря.
  • "Всеки мечтае за своето коледно чудо. А чудото сме самите ние, вярата и любовта, които носим." - мило, топло, носталгично. Спомени, пресъздадени с много обич. Нея, обичта, да се опиаме да предадем и завещем на деца и внуци!
  • Благодаря, Димитър, че се поспря тук! Извини ме, че отговарям късно, пропуснала съм!😊
    Благодаря, Мари! На мен ми остават още десет дена да се потапям в спомените си и после обратно в реалността.🙂
  • Едва сега погледнах, че съм пропуснала този чуден спомен, пресъздаден от теб за Бъдни вечер, Роси! Ех, какви изживявания бяха нашите тогава! Докосна ме, събуди и моите спомени. Благодаря ти, мила!😘❤️
  • Завръщане като носталгия по отминалото време, което беше прекрасно!
  • Сенилга, спасиба! Веселых и счастливых праздников! 🌹
    Руми, аромата на детството е незабравимо! Благодаря ти за топлите думи! Желая ти една Нова година пълна със здраве, любов и творческо вдъхновение!🍀
  • Роси, признавам си, че докато четох, няколко сълзи неволно си проправиха път. Успя и мен да върнеш в онези чудни времена, когато почти всичко беше истинско и много, много различно! Благодаря ти! Весело посрещане на Новата година ти желая!
  • Чудесный рассказ о чудесном времени!
  • Дейка, благодаря! Весели празници!🌹🙂
    Миленка, благодаря, за топлите думи! Весели и щастливи празници!🍀🙂
    Наде, страхотна си! Бъди благословена! Весели и щастливи празници! Щом празнувате по два пъти, нека всичко хубаво влезе по два пъти в дома ти!🙂🍀
    Силве, с малко бяхме щастливи! А дали ще запазим традициите зависи от нас! Весели и щастливи празници на теб и семейството ти!🙂🍀
    Генек, благодаря! Весели и щастливи празници!🙂🍀
    Кате, хубаво е да имаш хубави спомени към които да се връщаш и мечти към които да вървиш! Благодаря ти! Весели и щастливи празници!
    Таня, благодаря! Нека е топло и светло в дома и душата ти! Весели и щастливи празници!🙂🍀
  • И аз се завърнах в детството си, Роси! Благодаря ти!
  • Припомни ми и моето детство. Има някаква красота и тъга в тези спомени.
    Весели празници, Роси! 🙂
  • Колко позабравени спомени ми разрови, като с маша ровиш из въглените на детството и те се разгарят и носят аромати, случки, друга атмосфера, окапали иглички от елха и орехчета, опаковани с целофан. И целофанът си беше кът. А марципанът се лепеше по зъбите, като дъвка. И гирляндите от гланцови блокчета, а подаръците ми бяха почти винаги едни и същи- чорапи. Но с такава радост отварях опаковката и си ги обувах веднага 😀. Благодаря, че ме върна назад. Някои от традициите са приложими и днес, продължават, просто очите, с които гледаме на тях вече не са детски. Поздрави сърдечни, Роси.
  • Чудесно!
  • Такива са и моите спомени, Роси. Пластмасова елха няма да купя никога. Четки не украсявам. Посадихме 2-3 пъти в градината, но не се хванаха, за съжаление. Тук празнувам по два пъти Бъдни вечер, Коледа и Нова година, защото сърбите са по Юлиянския календар. С всички традиции и наши и техни.
  • Детството е най-светлата, чиста и безкрайна епоха в живота на човека. През твоя мил приказен разказ се върнах в моето, за да усетя неповторимите му аромати, вкусове, радости, вълнения и щастия. Благодаря ти от сърце. Светли и благословени Рождественски и Новогодишни празници!
  • И ме върна там...❤❤❤
  • Весела и щастлива Коледа, Иржи! Дано и след нас запазят традициите и българското, защото те ни учат на добро, на принадлежност и задружност!
    Младен, прав си за елхите, хубаво е да са в саксии! Весела и пълна с топлина Коледа
    Скити, прегръщам те! Весела и пълна с обич Коледа, мила! Нека е светло и топло в душата ти!
  • Роси, с тези мили спомени едновременно ме стопли и натъжи... Благодаря ти, за тази емоция, която преживях! Честита Коледа, миличка!
  • Чудесни разсъждения, Роси. Поздравявам те!
    Мирисът на някогашното детство е истинен и несравним с този на детството на съвременните деца. Бих го нарекъл неоново детство. Все пак си мисля, че някогашната традиция с отсечените елхи е варварство. Щеше да е много по-правилно и нравствено да се празнува Коледа с елхи отглеждани в саксии. Защото не е правилно Коледната повсеместна радост да се базира на смъртта на толкова много елхи.
  • Едва ли днешните деца ще имат нашите спомени, много неща днес са "купешки", готови и от нямане време, много хора ги предпочитат. Ограничена е суетнята около приготвянето, ограничени контактите и това намалява удоволствието...Така добре си описала тоя най- семеен празник, Роси, че ми стана и мило и мъчно за моето си време!...Честита Коледа и Щастлива Нова Година!
  • Миночка, благодаря! Надявам се децата ни да запазят някакви спомени, но няма да са свързани с ароматите и дребните радости които ние помним. Весела и щастлива Коледа! 🙂
    Пепи, вярно е, спомените с аромати са най- силни. Казват, че човек има много повече обонятелни рецептори в сравнение с останалите сетива. Благодаря ти, че се спря!🙂
    Стойчо, благодаря за прекрасното пожелание! Весела Коледа! Много здраве, обич и благоденствие да има в дома ти!🙂
    Жени, нека тази машина на времето винаги функционира безпогрешно! Весела Коледа! Много щастие, здраве и късмет на теб и семейството ти! 🙂
    Петър, аз ти благодаря! Нека има щастие, топлина и обич в дома ти! Весела Коледа!🙂
  • Роси, наистина скъпи за сърцата ни детски спомени,. Благодаря ти от сърце.... Честито Рождество
  • Честита Коледа, Роси... написаното от теб е и моята машина на времето...
  • Всяко детство носи в себе си ароматите на спомени,неповторими в зряла възраст...
    Вече съм доста живял, за да направя разлика в няколко поколения, като започна от себе си, децата и внук ми.
    Излизам от статуквото дете,и все се връщам там!
    Росица, весело Рождество Христово и пожелания за здраве и късмет по пътеката на живота и любовта!
  • "мирисът"! Спомените с и за аромати са най-силните спомени. Най-силно емоциите се свързват с мириса. Може би и това е една от причините за хегемонията на парфюмите! (сега ми хрумна)
    🎄 🌟🎁
  • Роси, прекрасно написан разказ, който връща в спомените ни, но дали нашите деца ще запомнят нещо от Бъдни вечер, дано, можем само, да се надяваме! Честита Коледа и весели празници!
Propuestas
: ??:??