Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на застоялост, на старост. Сигурно не е проветрявано с години. Тъмно е в коридора. Опипвам стената да намеря лампа. Намирам я инстинктивно. Човек се изненадва колко неща помни всъщтност в моментите, когато просто ги прави. Ключът за осветлението си е там, но ток няма и лампата не светва. През прашния прозорец на вратата на хола и през кухненската врата се процежда дневна светлина. Отварям вратата на кухнята и стомахът ми се свива на топка. Не са променили почти нищо, даже онзи стар, раздрънкан телевизор си стои там, където го оставих преди десет години. Масата е на същото място - до стената, и прекрасната гледка от прозореца си стои. Отивам в хола, после отварям вратата на детската. Господи, изх ...