Бях наранена и объркана от поредния страхливец, който не можеше да обича и тогава ти се появи като светлина в моя мрачен свят. Твоята усмивка ме стопли, когато се нуждаех най-много от топлина. Пленяваше ме с това, че беше добър и разговорлив, с чувството ти за хумор. Непрекъснато се смеех, на твоите шеги. Беше ми много хубаво. Постепенно започнах да се влюбвам. Въпреки че сърцето ми казваше: „Спри, недей да му вярваш!”, аз те обичах. Обичах те с всички твои странности. Бях на седмото небе, непрекъснато ме обсипваше с комплименти. Казваше ми, че ме обичаш, че съм всичко за теб. Без да усетя, направи от мен човек, който не бих била никога. Обличах се с рокли и поли, макар да не
обичах. Гримирах се, за да покажа, че все пак съм момиче, не бунтарка, която не
се съобразява с никого и ходи само с дънки и маратонки. Носех обувки с високи
токчета. Чувствах се красива само заради теб. Всички около мен ми казваха: „Оле, колко много си се променила. Той направи с теб това, което никой друг не мож ...