АЛБЕНА I
Стефан даже не може да се обеси както трябва, представи си.
Албена се сепна от собствените си мисли. Беше си легнала пак с мокра глава от припряност, усещаше как капчиците вода бодат скалпа ѝ навътре и засилват хрипкавия глас настанил се някъде в мозъка ѝ. Помоли се малко, загледа се в мръсното сиво небе през комарника и затърси някоя звезда, на която шепнешком да се извини. Не можа да открие нито една - всички бяха притиснати зад широките, набити гърбове на тежките ноемврийски облаци. Почувства се като петно - гнусно, лепкаво, кърваво, простряло се под някаква мърша. Беше грях дори да ѝ хрумне, че някой не заслужава да живее. Но защо пък истината да е грях, чудеше се всеки път като търсеше оправдание за тия хрумки, които я нападаха и се мъчеха да я удушат от дете. Бени, ако не си измиеш ръцете точно дванадесет пъти, мама ще умре. Бени, ако не бръкнеш в контакта три пъти след ставане, и три пъти преди лягане, ще ти щукне да изсипеш антифриза на тате в тенджерката на Мечкин. Ск ...