Зимно вълшебство - 3 място на Фестивала

ЗИМНО ВЪЛШЕБСТВО


Снежинка-Детелинка танцуваше щастливо в тъмното, зимно небе. Татко Облак я донесе тук на гърба си, заедно със сестричките и чак от Северния полюс. Беше весело пътуване. Снежинките нямаха търпение да пристигнат. И ето ги сега - летят и танцуват зимен валс със Северния вятър.
Той беше галантен кавалер - мил и любезен. Обръщаше специално внимание на всяка снежинка и я въртеше в небето - раз-два-три, раз-два-три, раз-два-три...
Снежинка-Детелинка беше мъничка, лека и пухкава. Много и харесваше да
танцува. Искаше и се танцът никога да не свършва. Но изведнъж видя нещо
под себе си.
- Какво е това? - попита тя Северния вятър.
- Това е прозорец. - отвърна и той - Свети ярко в нощта, защото е празник. Там живеят едно малко момченце и едно малко момиченце.
- Искам да ги видя! - пожела Снежинка-Детелинка - Моля те, отведи ме там!
Северният вятър я завъртя леко и нежно я остави върху перваза на прозореца. После отиде да танцува с другите снежинки. А Снежинка-Детелинка опря челце на прозореца и се загледа.
В огнището на малката стаичка гореше дебело дъбово дърво. Пламъчетата се
бяха хванали за ръце и играеха весело хоро. Подът бе застлан със слама, а сламата - покрита с красива, пъстра черга. Върху нея бяха наредени постни ястия - бобена чорба, пълнени чушки с ориз, сарми, зелник, тиквеник, компот от ошаф, орехи, мед и плодове. Около тях бяха насядали направо върху сламата четирима души - майка, баща, едно малко момченце и едно малко момиченце. Те бяха сплели пръсти и бяха свели главите си. После всички се прекръстиха. Майката посегна към питката и я даде на таткото. Той отчупи едно парче и го отнесе пред иконата на Света Богородица. После отчупи едно парче и го остави пред себе си. Следващото
даде на майката, а останалите две - на децата. Те трескаво започнаха да чупят своите парченца. Момченцето намери сребърната паричка, но не каза нищо. То залъга нещо сестричката си и мушна паричката между нейните залчета. Скоро момиченцето я намери и я вдигна високо. Паричката  блесна между малките и пръстчета.
- Аз я намерих! Паричката се падна на мен! - звънна ясното и гласче.
Майката и бащата се спогледаха, после погледнаха момченцето и се усмихнаха. Снежинка-Детелинка също се усмихна. Какво добро момченце! След като всички хапнаха сладко, дойде ред и на подаръците. Таткото сложи на главата на момченцето ново калпаче, а момиченцето облече с пухкаво елече. Майката им подари шалчета и ръкавички, които бе изплела за тях, за да не им е студено, когато играят навън. Децата много харесаха подаръците си, благодариха с прегръдки и целувки и суровакаха родителите си за здраве. После играха на орехче, пяха песни и смехът и радостните им възгласи дълго огласяха малката къщичка.
Снежинка-Детелинка гледаше децата през прозореца и се радваше заедно с тях.
- Колко е хубаво там, вътре! Колко е весело! Много ми се иска да си поиграя с децата!
- Не можеш! - отвърна и Северният вятър, който се бе върнал при нея - Ще
се разтопиш и ще изчезнеш.
- Жалко! - натъжи се Снежинка-Детелинка - Но много ми се иска и аз да им
направя подарък, с който да ги зарадвам!
Северният вятър се замисли.
- Добре, ще ти помогна!
На следващата сутрин децата станаха от сън, облякоха си дрешките и седнаха до огъня да закусят. Малкото момиченце погледна към прозореца и ахна.
- Мамо, мамо, ела да видиш!
Момченцето и момиченцето изтичаха към прозореца, дойде и майка им.
- Виж!
Малкото момиченце вдигна пръстче и посочи към стъклото.
- Колко е красиво!
Целият прозорец бе нашарен с ефирна ледена дантела. В самия и център бе
застинала Снежинка-Детелинка. Нежните и кристалчета се бяха отпечатали
ясно и се преплитаха с кристалчетата на другите снежинки.
Двете дечица запляскаха радостно с ръчички. Мъничкото кристално сърчице
на Снежинка-Детелинка трепна щастливо. Тя бе направила най-хубавия
подарък на децата. Бе им подарила красота...