23.12.2007 г., 18:34

Зимно вълшебство - 3 място на Фестивала

3.1K 0 24
3 мин за четене
ЗИМНО ВЪЛШЕБСТВО


Снежинка-Детелинка танцуваше щастливо в тъмното, зимно небе. Татко Облак я донесе тук на гърба си, заедно със сестричките и чак от Северния полюс. Беше весело пътуване. Снежинките нямаха търпение да пристигнат. И ето ги сега - летят и танцуват зимен валс със Северния вятър.
Той беше галантен кавалер - мил и любезен. Обръщаше специално внимание на всяка снежинка и я въртеше в небето - раз-два-три, раз-два-три, раз-два-три...
Снежинка-Детелинка беше мъничка, лека и пухкава. Много и харесваше да
танцува. Искаше и се танцът никога да не свършва. Но изведнъж видя нещо
под себе си.
- Какво е това? - попита тя Северния вятър.
- Това е прозорец. - отвърна и той - Свети ярко в нощта, защото е празник. Там живеят едно малко момченце и едно малко момиченце.
- Искам да ги видя! - пожела Снежинка-Детелинка - Моля те, отведи ме там!
Северният вятър я завъртя леко и нежно я остави върху перваза на прозореца. После отиде да танцува с другите снежинки. А Снежинка-Детелинка опря челце на прозореца и се загледа.
В огнището на малката стаичка гореше дебело дъбово дърво. Пламъчетата се
бяха хванали за ръце и играеха весело хоро. Подът бе застлан със слама, а сламата - покрита с красива, пъстра черга. Върху нея бяха наредени постни ястия - бобена чорба, пълнени чушки с ориз, сарми, зелник, тиквеник, компот от ошаф, орехи, мед и плодове. Около тях бяха насядали направо върху сламата четирима души - майка, баща, едно малко момченце и едно малко момиченце. Те бяха сплели пръсти и бяха свели главите си. После всички се прекръстиха. Майката посегна към питката и я даде на таткото. Той отчупи едно парче и го отнесе пред иконата на Света Богородица. После отчупи едно парче и го остави пред себе си. Следващото
даде на майката, а останалите две - на децата. Те трескаво започнаха да чупят своите парченца. Момченцето намери сребърната паричка, но не каза нищо. То залъга нещо сестричката си и мушна паричката между нейните залчета. Скоро момиченцето я намери и я вдигна високо. Паричката  блесна между малките и пръстчета.
- Аз я намерих! Паричката се падна на мен! - звънна ясното и гласче.
Майката и бащата се спогледаха, после погледнаха момченцето и се усмихнаха. Снежинка-Детелинка също се усмихна. Какво добро момченце! След като всички хапнаха сладко, дойде ред и на подаръците. Таткото сложи на главата на момченцето ново калпаче, а момиченцето облече с пухкаво елече. Майката им подари шалчета и ръкавички, които бе изплела за тях, за да не им е студено, когато играят навън. Децата много харесаха подаръците си, благодариха с прегръдки и целувки и суровакаха родителите си за здраве. После играха на орехче, пяха песни и смехът и радостните им възгласи дълго огласяха малката къщичка.
Снежинка-Детелинка гледаше децата през прозореца и се радваше заедно с тях.
- Колко е хубаво там, вътре! Колко е весело! Много ми се иска да си поиграя с децата!
- Не можеш! - отвърна и Северният вятър, който се бе върнал при нея - Ще
се разтопиш и ще изчезнеш.
- Жалко! - натъжи се Снежинка-Детелинка - Но много ми се иска и аз да им
направя подарък, с който да ги зарадвам!
Северният вятър се замисли.
- Добре, ще ти помогна!
На следващата сутрин децата станаха от сън, облякоха си дрешките и седнаха до огъня да закусят. Малкото момиченце погледна към прозореца и ахна.
- Мамо, мамо, ела да видиш!
Момченцето и момиченцето изтичаха към прозореца, дойде и майка им.
- Виж!
Малкото момиченце вдигна пръстче и посочи към стъклото.
- Колко е красиво!
Целият прозорец бе нашарен с ефирна ледена дантела. В самия и център бе
застинала Снежинка-Детелинка. Нежните и кристалчета се бяха отпечатали
ясно и се преплитаха с кристалчетата на другите снежинки.
Двете дечица запляскаха радостно с ръчички. Мъничкото кристално сърчице
на Снежинка-Детелинка трепна щастливо. Тя бе направила най-хубавия
подарък на децата. Бе им подарила красота...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красив е и твоят подарък за нас Анна!
    Благодаря ти за удоволствието от прекрасният ти разказ!
  • Браво, Анна! Такива коледни разкази харесвам-весели и жизнерадостни, а не някакви прочувствени и мелодраматични. От първите 3 разказа най-много ми хареса твоя(макар,че предишните два не бях ги прочела до края). Коледният разказ според мен трябва да е весел и необичаен, а не сладникав и сълзлив. С това не искам да обидя 1-вите двама победители, просто изразявам мнение.
  • Браво!!! Красива приказка!!!
  • Хареса ми много ,браво Анна!!!
    Весели новогодишни празници!!!
  • Страхотно е! Весели Празници! и много Усмихнати мигове!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...