23 nov 2010, 19:34

Знаеш ли?

  Prosa » Cartas
1.2K 0 2
2 мин за четене

Знаеш ли?

 

Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?

Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола и солети с подправки. И аз ги обичам. Знаеше ли?

Всеки ден те виждам по коридорите на училището. Знаеш ли, че всяко междучасие те чакам? Там, на втория етаж, откъдето минаваш ти. А ти виждаш ли ме? Или аз съм просто част от фона на твоя живот...

Всеки ден, когато те видя, искам да ти кажа! Да ти кажа, че имам нужда от теб, че искам да сме заедно, но огромната буца, заседнала в гърлото ми, не ми позволява. Знаеше ли?

Всеки ден бягам от последния час, за да си тръгна с теб... т.е. зад теб. Ти се отправяш към дома си, а аз вървя плътно до теб, но ти не ме забелязваш. Не знаеше, нали?

А знаеше ли, че всяка минута мисля за теб. Къде си, как си, какво правиш...? Не знаеше, нали? Не. Ти не знаеш, че аз съществувам. Не знаеш, че винаги съм до теб.

Не знаеш дори, че в момента пиша това откровение за ТЕБ!

Не знаеш, че пилея времето си напразно в мисли за ТЕБ!

Не знаеш, че сърцето ми се къса, когато те види да се разхождаш в парка с НЕЯ!

А коя е тя? Поредната...

Аз искам да бъда единствената.

Знаеш ли, че е възможно?

Знаеш ли, че заедно можем да постигнем МНОГО?!

Нужно е само ти да го поискаш...

Е, сега разбра ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Герова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Всеки е преживявал нещо такова. Но е глупаво да пилееш времето си, за някой, за когото не съществуваш. Това е детска любов, и от нея много боли, но няма смисъл. ;х

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...