Знаеш ли?

Знаеш ли?

Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?

Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола и солети с подправки. И аз ги обичам. Знаеше ли?

Всеки ден те виждам по коридорите на училището. Знаеш ли, че всяко междучасие те чакам? Там, на втория етаж, откъдето минаваш ти. А ти виждаш ли ме? Или аз съм просто част от фона на твоя живот...

Всеки ден, когато те видя, искам да ти кажа! Да ти кажа, че имам нужда от теб, че искам да сме заедно, но огромната буца, заседнала в гърлото ми, не ми позволява. Знаеше ли?

Всеки ден бягам от последния час, за да си тръгна с теб... т.е. зад теб. Ти се отправяш към дома си, а аз вървя плътно до теб, но ти не ме забелязваш. Не знаеше, нали?

А знаеше ли, че всяка минута мисля за теб. Къде си, как си, какво правиш...? Не знаеше, нали? Не. Ти не знаеш, че аз съществувам. Не знаеш, че винаги съм до теб.

Не знаеш дори, че в момента пиша това откровение за ТЕБ!

Не знаеш, че пилея времето си напразно в мисли за ТЕБ!

Не знаеш, че сърцето ми се къса, когато те види да се разхождаш в парка с НЕЯ!

А коя е тя? Поредната...

Аз искам да бъда единствената.

Знаеш ли, че е възможно?

Знаеш ли, че заедно можем да постигнем МНОГО?!

Нужно е само ти да го поискаш...

Е, сега разбра ли?