Толкова много исках да ти кажа...
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?!
Поглъща те със своята красота?!
Че тя не би могла да се сравнява със твоята най-прекрасна на този свят душа!
Очите, тези прелестни звезди, винаги летят там високо до мен.
А аз се научих и аз да летя като тях, докато пиех от тебе; капка по капка те изпивах.
За какво ни е сега Луна?!
Ще светим двамата във нощта, може би такава е нашата съдба...
Но нека да е далече от света, не искам вече болка и тъга, ...