Зов

Толкова много исках да ти кажа... 
Толкова много желаех аз да изям твоята плът и твоята душа...
Не като убиец, като спасител се чувствам точно в този миг от нощта.
Винаги запленен от тази твоя Луна.
За какво ти е тя сега?!
Поглъща те със своята красота?!
Че тя не би могла да се сравнява със твоята най-прекрасна на този свят душа!
Очите, тези прелестни звезди, винаги летят там високо до мен.
А аз се научих и аз да летя като тях, докато пиех от тебе; капка по капка те изпивах.
За какво ни е сега Луна?!
Ще светим двамата във нощта, може би такава е нашата съдба...
Но нека да е далече от света, не искам вече болка и тъга,
искам тебе там, където преди беше отредено място за нощта.
И нека никога това не свършва,
нека винаги да съм пиян,
пиян от тебе, 
ти, вино за моето сърце...
О, твоята усмивка така прекрасна, в лудост безумна ме потапя,
нека бягаме, да избягаме само двама там, където нощта ще е завинаги само наша,
крака да не ни останат, та нали можем да летим...
Чуваш ли воя? Как вие моето сърце?
Като вълк единак във гора непроходима, чака твоите очи, твоята усмивка, твоята красота и твоята душа...
Зов на сърцето, така наричам този копнеж неземен...
Нека сега да унищожим тук и завинаги себе си,
да изгорим сърцата си,
да унищожим Луната...

За какво ни е сега Луна...