"Зузана" – прошепна Павел сам на себе си и облиза устните си, като че ли предусещаше какво ще му се случи по-късно вечерта. Но всъщност го правеше по навик. Жената с която трябваше да се срещне, много ясно му беше писала на месенджера : "But no seks" ( но без секс), и той не таеше големи надежди да се случи нещо повече от романтична вечеря в ресторант, както се бяха уговорили. Но и това беше нещо, поне за начало, и си струваше да отиде да я види.
И сега пътуваше с влак към малкото курортно английско градче, където тя живееше и работеше.
Беше се изтегнал блажено на удобната седалка до прозореца, вперил поглед навън. Но еднообразният английски пейзаж изобщо не го интересуваше. Беше погълнат твърде много от мислите си за предстоящата среща със Зузана – шеметно красива словачка, жената с която той накрая се реши да се срещне на живо. Най-накрая той беше преодолял страха си от реални срещи с жени, с които се запознаваше и си пишеше от разни сайтове за запознанства и флирт...
Павел беше дошъл в Англия преди повече от една година. Ей така на своя глава взе решението. Обади се тук-там, изтегли си скромните спестявания от банката, купи си самолетен билет и излетя за Острова. На първо време го приютиха едни роднини на едни познати на един негов братовчед. Така ставаха тия неща!
Той започна веднага да си търси работа, но първите седмици удари на камък. Беше дошъл неподготвен. Английският му беше толкова зле, че имаше по-голяма вероятност един средностатистически англичанин да знае повече български думи, отколкото той английски думи. Но Павел реши да поправи това. "Ще го науча този шибан английски" – зарече се той. Беше уверен в себе си че ще го постигне. Главата му горе-долу чаткаше. Даже беше успял да завърши някакъв университет по минно дело в България. Но ламтежът за повече пари ли, или просто за да се самодокаже ли, и той не знаеше точно защо, го накараха да зареже всичко. И така се намери като риба на сухо в чужда страна.
Но той не беше от хората които се предаваха лесно. Инат си беше.
Състави си план.
Първо почна работа в един долнопробен индийски ресторант, като мияч на чинии и общ работник. Уж индийски ресторант беше, но по голяма част от персонала бяха пакистанци. Но по-лошото беше че бе принуден да дели стая с двама нечистоплътни пакита, както ги наричаха в Англия. Над ресторанта имаше помещения за спане, и след като работното време свършеше, скапани от работа, те просто се качваха на горния етаж по едни стръмни вътрешни стълби започващи от кухнята, и се мятаха на леглата. Но Павел стискаше зъби.
Едновременно с това той започна да изучава английски език. Когато намереше свободно време, той четеше на смартфона си всичко което откриваше в интернет. Наизустяваше думи, изучаваше граматическите форми, повтаряше на глас като папагал едни и същи английски изрази, но резултатът все така не идваше. Чувстваше се като глухоням. А и почна да се оттегчава. Трябваше да има някакъв друг, по-лесен начин да се учи език. Но какъв? На уроци нямаше как да ходи!
За един кратък период той изпадна в отчаяние. Звънна на чичо си в България за съвет. Чичо му Петър беше пенсиониран учител по български език и литература, но навремето беше преподавал и руски език в прогимназията. "Виж ся мойто момче" – каза му той. "Трябва да има допир и преплитане на езици, и в двете значения на думата език – анатомичното и лингвистичното. Това е най-лесния и приятен начин. Казвам ти го от опит".
Така му каза той.
Павел разбра! Трябваше да си хване гадже. Англоговорящо гадже. И да преплетат езиците си. На думи това беше лесно. Но той нямаше в Англия никакъв социален живот. Нито време за това. Все пак реши да опита с онлайн запознанства. Регистрира се в няколко от най-популярните сайтове. Сложи си една по-такава, според него, секси изглеждаща снимка и започна пише напосоки. Разбира се за целта използваше приложение – онлайн преводач, на телефона си. Първоначално всичко вървеше много бавно и мудно. Повечето жени на които пишеше изобщо не му отговаряха, други го блокираха след няколко разменени реплики.
Павел започна да пише даже на дебелички и грозни жени, само и само да се получи разговор но пак без особен успех. Той все пак се досещаше че баналните въпроси и неща като : "здравей" , "как си" , "от къде си" , "какво търсиш тук", и "изглеждаш много красива", не привличаха ничие внимание. Постепенно обаче той се пристрасти. Почна да става и по-добър. Превеждаше като гламав цели текстове, изречения и думи чрез онлайн преводача. Най-често си пишеше с разведени жени, в леко напреднала възраст, но които нямаха нищо против да опитат малко свежа плът – Павел беше само на 24.
Той започна да краде от съня си. Потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко във виртуалният свят на онлайн чатенето. Няколко жени бяха готови да се видят с него, но той ги разубеди. Важното сега за него беше да си пише с колкото се може повече жени. Не искаше да си губи времето и да пилее енергия с реални срещи. Продължаваше да пише настървено. След няколко месеца стана толкова добър в това да привлича вниманието на жените, че му се вързаха даже няколко страхотни млади мацки. Използваше целия си чар и талант за да впечатли някоя жена, но ставаше ли въпрос за реална среща с очевидни намеци за секс, той изведнъж рязко се отдръпваше. Една такава много сексапилно изглеждаща на снимките руса мацка, му стана фенка. Тя много искаше да го види. Беше готова да наеме стая в хотел, само и само да се видят. Павел я излъга че отново се е събрал с бившата си. Русата мацка побесня – обсипа го с ругатни : "шибаняк", "шибан кучи син", "селяндур шибан"...
Така му се падаше. Какво му ставаше по дяволите? Какви ги вършеше? Психиката на Павел всеки момент можеше да рухне. Той спеше само по 4-5 часа на денонощие, а караше 12 часови смени на работа. Очите му бяха хлътнали и зачервени, беше вече кльощав, а не строен, а кожата на лицето му от ден на ден ставаше все по-бледа.
Когато най-накрая се опомни, и си изтри всички профили от сайтовете за запознанства, той разбра че всъщност е постигнал целта си.
Вече можеше да говори и разбира поносимо английски език...
Влакът намали ход и го изтръгна от унеса му. След няколко минути трябваше да пристигне, ако се съдеше по часа на разписанието. Той застана нащрек, и усети че вълнението го обзема. Зузана трябваше да го посрещне на гарата. Може би тя вече е там и чака? Вълнението му се усили.
В 18:47, точно по разписание, влакът спря на гарата на малкото английско морско градче. Павел слезе и веднага започна да се оглежда за нея. Беше времето след залез слънце, и в сумрака не различаваше ясно лицата на хората. Той никога не бе виждал Зузана на живо, само на снимки, нито беше чувал гласа и.
Бяха разговаряли само чрез съобщения, и Павел беше успял да завърти главата на словачката, но той също беше запленен от нейният чар, и затова беше продължил да контактува единствено и само с нея.
– Извинявай! Наистина много се извинявам! Закъснях! – долетя отнякъде запъхтян женски глас, с ясно доловим акцент в говора.
Павел се обърна и я видя. Тя стоеше точно пред него и виновно се усмихваше.
Зузана не беше от категорията на най-младите мацки. Тя беше на 36 години, доста над възрастта на Павел. Не беше и със слабо телосложение, но привличаше мъжките погледи с апетитните си, пищни форми, сини очи и руса коса.
– Здравей – отвърна Павел и засия. На живо Зузана изглеждаше още по очарователна.
За частица от секундата погледът му се отклони към деколтето и, което загатваше за прелестите които се криеха там. Тя беше облечена семпло, с дънки и син пуловер, със завързана за опашка коса, но сама по себе си изглеждаше много сексапилна.
– Здравей – каза тя.
Двамата се гледаха в очите и се усмихваха. Няколко секунди изминаха в мълчание. Зузана се засмя.
– Ела – подкани го тя да тръгват.
Закрачиха към вътрешността на малкият град.
– Много красиво място – каза Павел.
Той беше смаян!
Навсякъде всичко беше декоративно – сградите и къщите от дялан камък, прозорците и вратите накичени с декоративни цветя, пейките, дърветата и грижливо поддържаните храсти – всичко в този град излъчваше стил и уют. Той се почувства като в някакъв романтичен филм.
– Да, красиво място е – потвърди Зузана. – Но е много скучно място – добави тя и се засмя.
Тя го прекара през една тясна лъкатушеща уличка, с каменен зид от двете страни. Макар че беше почти тъмно, след като излязоха на по-широко място, Павел зърна морето, което отразяваше приглушените светлини на приказният град.
– Ето тук – поведе го тя към ресторанта. Влязоха вътре. Отново красота! Десетки разноцветни слабо светещи лампи увиснали от тавана, хвърляха магична, като че ли рееща се светлина над масите и интериора изработени от красива дървесина. Толкова приятно и релаксиращо духа място!
Намериха едно усамотено кътче в един ъгъл на ресторанта, и се настаниха един срещу друг. Отнякъде се появи пъргава сервитьорка и чевръсто им подаде менюта, секунди след като бяха седнали. След кратко взиране в тях Павел си избра нещо произволно. За пиене си поръчаха червено вино.
Всичко беше класика в жанра, само дето не можеха да подхванат никакъв разговор. Всъщност те бяха си писали толкова много неща преди да се видят, и знаеха почти всичко един за друг, и може би бяха се изчерпали. Освен това по-скромните езикови познания и на двамата не позволяваха по-задълбочено общуване. Павел беше наясно че дарбата му да впечатлява, и да накара жените да го обикнат, изобщо не беше в сила в реалното общуване лице в лице.
Вдигнаха наздравица, и отпиха глътка червен еликсир. Храната също пристигна и Павел установи че си е поръчал пържола с най-разнообразни салати и гарнитури в една огромна чиния.
Почнаха да се хранят мълчаливо.
"Може би алкохолът ще ми развърже езика" – помисли си Павел и започна да пие на по-големи глътки.
Все пак жената взе инициативата, и след като се нахраниха, започна да му показва снимки на смартфона си, от туристическите места които е посещавала.
– Това е от Мексико. Плажът и морето там са страхотни – показа му една снимка тя.
– Уау! Найс! – той се втренчи в снимката на която Зузана се беше изтегнала на един шезлонг по бански в тюркоазен цвят.
Така успяха да запълнят някак времето, но в паузите, когато мълчаха се усещаше че и двамата се напрягат. Павел посети тоалетната общо три пъти, и всеки път когато се изправяше си удряше главата на една и съща червена лампа. Когато това се повтори за трети път, Зузана избухна в смях.
Часът наближаваше 22:00 и Павел трябваше да хване последният влак в обратната посока. Той плати сметката, въпреки възраженията на словачката. " Поне това, мога да направя – да платя сметката". Беше се провалил. Едва ли щеше да има втори път. Така си мислеше той.
Излязоха навън и навлязоха отново в тъмната тясна уличка. Вървяха без да си говорят. Когато излязоха на главната улица Зузана спря да върви.
– Аз живея нататък – каза тя и посочи с пръст надолу към продължението на града. Посока противоположна на гарата. Трябваше тук да се разделят. Това беше лош знак. Тя даже нямаше да го изпрати. На Павел му стана болно. Не беше си представял че първата му среща с жена ще протече по този начин.
– Благодаря за всичко, за хубавата вечер... – каза все пак той.
– Не! Аз ти благодаря! – отвърна Зузана. Но не се помръдна. Стоеше и го гледаше. Павел долови нещо странно в погледа и, но най-добре беше да си вървят. Той инстинктивно протегна ръце за прощална прегръдка. Зузана бавно го прегърна. Той усети топлия и дъх до ухото си
– Stay with me tonight! Please! ( Остани с мен тази вечер. Моля ти се! ) – прошепна в ухото му тя.
Цели 5 секунди му трябваха на Павел, за да обработи мозъкът му това което чу. Отначало приятно се изненада, после осъзна че тя му прави директно предложение за секс, и изпадна в кратка паника. Но бързо се окопити. Изпитият алкохол му даваше увереност.
– Добре – прошепна той, и потърси устните и. Езиците им се преплетоха...
Зузана го хвана за ръка и го задърпа надолу към града. Павел изобщо не знаеше в кой свят се намира. Неочакваният обрат доста го беше изненадал, но този път той беше уверен в себе си...
Жилището и не беше толкова далече колкото той си мислеше. Качиха се по едни железни стълби на най-горният етаж на сградата и се озоваха в малко спретнато апартаментче. През целият път до тук Зузана го държеше за ръка, като че ли се страхуваше че ще избяга. Завлече го в малката спалня и почна да сваля дрехите си. Павел не почака да го подканят, и за секунди двамата се озоваха голи в леглото. Устни и езици се сляха в страстна целувка. Той я разцелува по цялото тяло и се наслади докрай на щедрата и плът. И когато проникна в нея и усети топлината и, той изпита такова върховно блаженство, каквото никога не бе изпитвал през живота си...
След три часа Зузана беше потънала в щастлив и спокоен сън. Павел не спеше. Беше сложил ръце зад главата си, лежеше и се усмихваше. Той беше щастлив, много, много щастлив. Беше постигнал целите си.
Преди два месеца си беше сменил работата с друга, много по-приятна, вече живееше самостоятелно, вече печелеше много по-добри пари, а вече си имаше и гадже. Но най-вече...тази нощ вече беше станал мъж.
© Емил Боянов Todos los derechos reservados