Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...?
Умрях.
Умрях заедно с теб.
И умирам всеки път отново и отново, но път към теб не намирам.
Изморих се... но продължавам...
Продължавам, защото знам, че някой ден и аз ще тръгна по пътеката на вечното мълчание...
А когато те намеря, ще те прегърна силно и ще ти кажа колко много ми липсваше...
А сега оставам сам...
Умирам за пореден път при мисълта за теб...
Само тишината ме приюти...
Вятърът ме прегърна...
А самотата, хванала ме за ръка, не ще ме пусне никога...
Защо не ме взе с теб...?
© Радослав Чалиев Todos los derechos reservados