Защо не ме взе с теб...?

Защо ме остави тук сред грехове и болки...?

Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...

Къде си...?

Коя от всички звезди си...?

Умрях.

Умрях заедно с теб.

И умирам всеки път отново и отново, но път към теб не намирам.

Изморих се... но продължавам...

Продължавам, защото знам, че някой ден и аз ще тръгна по пътеката на вечното мълчание...

А когато те намеря, ще те прегърна силно и ще ти кажа колко много ми липсваше...

А сега оставам сам...

Умирам за пореден път при мисълта за теб...

Само тишината ме приюти...

Вятърът ме прегърна...

А самотата, хванала ме за ръка, не ще ме пусне никога...

Защо не ме взе с теб...?