Беше 26 август, поредният скучен ден за Амели. Навън се изливаше голям дъжд. Амели застана до прозореца и се загледа в небето. Тя обичаше да се взира в небето и да гледа как блестят светкавиците. Винаги, когато гърмеше, тя си мислеше, че Господ наказва някой в момента. А дъждът в мислите й представляваше плача на хората по света. И тогава в главата й изникваше въпроса: "Защо хората по света са толкова тъжни и самотни?" Амели силно искаше да намери отговора на този въпрос, но това бе трудно, защото самата тя чувстваше тъга и самота. Дъждът спря и Амели започна още по-силно да се взира в небето, с надеждата да види дъгата. Тя бе чувала от хората, че щом човек види дъга, той моментално се превръща в щастливец и щастието го следва до края на живота му. Но тя никога не виждаше дъга, може би това се държеше на факта, че надеждата в нея се бе изпарила. Тя имаше любящо семейство и добри и верни приятели. Амели имаше всичко, но въпреки това, тя не преставаше да се чувства нещастна. А причината за нещастието й бе незнайна. Някои казваха, че е от пубертета, че максимум до две години ще й мине. Но незнайно защо, тя не бе  сигурна, че е заради "прехода", както казваше майка й... Бе към десет часа, вечерта, когато Амели стана от компютъра и го изключи. Тъкмо щеше да си ляга, когато отново се загледа в небето. По принцип не обръщаше внимание на звездите, но тази вечер тя се загледа в една звезда, която за Амели блестеше по-ярко от останалите. Амели гледаше звездата и си помисли за бъдещето. Тогава тя осъзна, че бъдещето не е незнайно, а е такова, каквото искаш да бъде. Тя си затвори очите и си представи себе си след десет години. Тъкмо бе завършила университета по международен туризъм и щеше да започва работа в световна известна туристическа фирма, която бе направила и клон в родния й град. Шефовете на младата екскурзоводка и възложиха да направи екскурзия до Франция. Ах, Франция,това бе най-голямата мечта и любимата държава на Амели. Винаги, когато тя се изправяше пред трудности, се сещаше за Франция, тя и даваше сили да продължи напред. Амели събра група и замина за Франция. След тази екскурзия, Амели се превърна в една от най-търсените екскурзоводки, защото винаги намираше думи, с които да омае туристите и да ги накара да погледнат на местата, които посещаваха, не само като на красиви обекти, но и като на нещо свещено, нещо велико. И изведнъж някой извика:

- Амели, Амели, събуди се. - това бе майка й: - Мила, заспала си на прозореца, но както и да е, знам, че тази година бе трудна за теб. И затова с баща ти решихме да те изпратим на екскурзия във Франция.

- Какво?! - извика радостно Амели: - Наистина ли? Това е невероятно, много ви благодаря.

След което, развълнуваното момиче излезе навън и погледна към небето и видя прекрасна петцветна дъга, тогава тя осъзна, че за да усетиш истинското щастие, първо трябва да преминеш през страданието. Много звезди видя след тази вечер, но същата Амели никога повече не съзря. За нея това бе звездата на щастието, на мечтите, на надеждата. Това бе звездата на бъдещето, която се появява един път в живота на човек и никога повече.