Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.

Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...

Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...

Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори не ме докосваш. Само ме целуваш. Поглеждам те, в очите ти гори огън. Не е нужно да казваш нищо, аз го виждам там, в очите ти. Усещам ръцете ти, дърпаш блузата  и целуваш рамото ми. Бутам те, искам да съблека дрехите си сама. Знаеш, че умея да го правя. Сега аз съм методична и бавна. Убийствено бавно ги свалям. Огънят в очите ти вече е пожар. Усмихвам ти се, харесва ми това, че се наслаждаваш на момента. Блузата се предаде първа. Ако я беше свалил ти, щеше да има скъсани копчета. Дънките, бодито ... Дотук ли ще ме оставиш сама? Матракът е твърд, подът - по-твърд. Ти си най-твърдото нещо в момента. Облегнат и непоклатим ме чакаш да сваля всичко. Няма да го направя. В този момент дори косите ми се свиват от срам, заради погледа ти. Вече съм почти гола, но ти продължаваш да ме събличаш с поглед. Ставаш, доближаваш се до мен, отново ме целуваш, но го правиш с ръце. Усещам те навсякъде по тялото си. Без дрехите си треперя. Не от студ, не от срам. Желая те, а ти ме измъчваш. Нарочно го правиш и аз го знам. Искаш да го кажа. Добре, казвам ти го. Заповядвам ти го с най-кадифения си глас. Изричам го в ухото ти. Почти ти го изпявам. Не издържа, нали. Това и целях. Не мога да те спра. Не искам да те спирам. Времето замръзва, няма гравитация. Аз не виждам, не чувам. Само чувствам. Не усещам крайниците се, не чувам гласа си, който крещи. Дъхът ми обезумял се блъска в гърдите ти. Ти си по-красив от всякога. По–истински, по-чувствен от всякога. Необуздан и груб. За миг забравям себе си, вперила поглед в теб. Колко си красив. Не издържам повече. Усещам го близо. Краят! Прошепваш: „Колко си красива” . Четеш мислите ми. Мъркам от удоволствие. Ти лежиш и ме целуваш с ръце.

Пуша  цигарата на терасата. Комшията и той пуши на съседната тераса. Нормално. Поглеждам звездите. Красиви, големи, ярки звезди. Те ми се усмихват. Доволно се усмихват и ръсят праха си по мен. Щастлива съм. Цигарата догаря в ръката ми. Усещам, че си близо. Ръката ти лази по гърба ми. Обръщам се, цялата съм обляна от звезден прах и любов.