Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори не ме докосваш. Само ме целуваш. Поглеждам те, в очите ти гори огън. Не е нужно да казваш нищо, аз го виждам там, в очите ти. Усещам ръцете ти, дърпаш блузата и целуваш рамото ми. Бутам те, искам да съблека дрехите си сама. Знаеш, че умея да го правя. Сега аз съм методична и бавна. Убийствено бавно ги свалям. Огънят в очите ти вече е пожар. Усмихвам ти се, харесва ми това, че се наслаждаваш на момента. Блузата се предаде първа. Ако я беше свалил ти, щеше да има скъсани копчета. Дънките, бодито ... Дотук ли ще ме оставиш сама? Матракът е твърд, подът - по-твърд. Ти си най-твърдото нещо в момента. Облегнат и непоклатим ме чакаш да сваля всичко. Няма да го направя. В този момент дори косите ми ...