14 abr 2025, 17:32

Звездите над мен...

  Prosa » Otros
401 0 4
2 мин за четене
Звездите над мен…      

                                                                                                                                                                                   .                                      Вероятно всеки от нас нощем е вдигал главата си към небето и се е поддавал на очарованието на звездите ... Според великия философ Сенека - ‘Ако на Земята остава само едно място, от което да се виждат звездите, всички хора ще се стремят към това място‘… И аз се устремих преди време в късна юлска вечер, семейно, по следите на моя бащин род, към дядовото ни колибище - на високия връх ... Отвън на чудесната трева, край щурците с приспивните им трели - легнахме, но не можех да заспя като половинката ми, уви ... Взирах се в едрите ярки звезди високо горе в небето и те, като вълшебници, тъй ме омагьосваха и приковаваха ... Боже, каква красота! Велика!... А все по-ярки май, ставаха звездите ... И ми се струваше, че съм в някакъв огромен амфитеатър - съвсем безмълвна и бездиханна ... Сякаш се сливах с природата наоколо, с цялата безкрайна Вселена, съзнавайки, все пак, че съм малка частичка от тях, (за което вече ме подсещаха и комарите) ... Ала дали можех да откъсна очите си от необятната небесна сцена ... Даже, още по-внимателно започнах да се взирам, като че се надявах да съзра някакво движениеКолкото може би, смешно и фантастично да звучи огромното ми желание, но кой знае ... Толкова ми се искаше на някоя звезда да са душите на не тъй отдавна напуснали рано света, любими близки, приятели ... Как ми липсват, понякога до безпаметство - копнежът, мъката по тях не стихват ... А звездната феерия горе ме приковаваше, непрекъснато мигайки - взирах се в нея, почти хипнотизирана ... Мисля, че никога преди не бях виждала такива едри, ярки звезди ... По-прекрасни от диаманти дори, те приятелски ми намигаха сякаш, за да ме омаят и успокоят ... И съвсем забравих за комарите - унесена, заспах ... Но запомних със сигурност завинаги - едрите пленителни звезди ... Все по-честичко оттогава, нощем при ясно време, макар и предимно от терасата се любувам на тайнствената красота на звездите ... А след залез или преди изгрев, отправя ли реещ се поглед към магичните звезди, съзирам веднага Вечерницата, за мен - най-прекрасната ... И ‘Всички звезди са цъфнали цветя‘ - Екзюпери ...                                ДораГеорг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Паленка, трогната съм! Благодаря!
  • - колко е разстояниято от земята до небето?
    - един поглед!
    ...но трябва да имаме очи за него. Ти имаш, поздравления!
  • Благодаря ти много, мила Миночка!
  • Аз също обичам да гледам звездите. Ти много добре си описала това състояние в което изпадаме, пред необхватната вселена. Хареса ми, Доре!

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...