Нова зора разцъфна над стръмните скали на Норден. Склоновете на високите планини, заобикалящи прорезите на фиордите, все още бяха покрити със сняг, въпреки настъпващата пролет, и блестяха като поръсени с диаманти. Долу в равнините първите признаци на зеленина започваха да се подават от земята – крехки и все още мънички, но въпреки това изпълнени с живот. Самите фиорди лъкатушеха и си пробиваха път навътре в сушата, изпъстрени тук-таме с малки островчета.
На хвърлей камък от красивия град Ялда морето се извиваше в голяма дъга, образувайки малък нос и дълбок залив във фиорда. Сгушено между високите брегове, с гледка към залива и високите заснежени планини отвъд, се издигаше истинското тайно съкровище на Ялда – замъкът Илдемар. Белите му стени смело катереха отвесните скали. Шестоъгълните му кули изправяха непреклонна снага, увенчани от назъбени бойници и остри, зелени покриви. Бял каменен мост свързваше замъка с малък остров в центъра на залива – прелестна градина с буйни, вечнозелени дъ ...