A Lack of Patiencе

My thought was: now at last I found the essence.

I felt - it was the day for which I long. 

The moonlight tears in me began to popple.

I drank the most important dreaming song. 

With faith that I was warm and never icy...

I touched with strings of heart, my love, your heart. 

With me you were, and in your hands - the moments.

Your kindly face - a shining piece of art. 

You held my soul for now awake. You tousled

our lovely, pretty home - the gone mad stars, 

And then returned them all to place. If I dream -

then rouse me so the dream's becoming ours. 

But I was wrong for you, not only perfect,

for real and sadly you unbuilt my parts. 

My shell was falling down - my one and only...

I was a bird and crispy dust it was. 

You found me, after that again you found me.

And took my hand in firmly blossomed dreams. 

The seasons for the sun were set, and outspread

the sky above us so that we could wing. 

It's shining day. The outline far away is.

The clouds are colourful of tiny steps. 

I'm just one string of youth already.

And after that - our rainy... flying... beds. 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/lipsa-na-tyrpenie

Липса на търпение

Помислих си: намерих същината.

Почувствах го - бленувания ден. 

Кипяха в мен сълзите на луната.

Допивах сън, най-важния за мен. 

Повярвах ти, че с мен не е студено.

Докосваха те струни на сърце. 

Ти беше там, в ръцете ти - моменти.

Сияеше доброто ти лице. 

Държеше я, разсънена, душата.

Разбърка полуделите звезди 

и върна ги отново по местата.

Сънувам ли - ела ме събуди... 

Сгреших за теб, не само съвършено,

а истински и тъжно ме рушиш:

обвивката ми падаше - безценна...

и птиче бях, а тя се натроши...

Намери ме, намери ме отново.

Поведе ме в разцъфнали мечти. 

Сезоните, за слънцето готови,

разстелиха небето да летим.

Сияе ден. Контурът е далече.

По облаците - нашите следи... 

Една съм струна само вече.

След нея са прииждащи води...