limeruna (Йоана)
565 3355
21 abr 2020, 1:19

Липса на търпение 

  Poesía
1110 6 4
Липса на търпение

 

Помислих си: намерих същината. Почувствах го - бленувания ден.

Кипяха в мен сълзите на луната. Допивах сън, най-важния за мен.

Повярвах ти, че с мен не е студено. Докосваха те струни на сърце.

Ти беше там, в ръцете ти - моменти. Сияеше доброто ти лице.

 

Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди

и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...

Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:

обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...

 

Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.

Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.

Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...

Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води... 

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
A Lack of Patiencе
limeruna (Йоана) limeruna
Тraducciones » Poesía, от Български
My thought was: now at last I found the essence.
I felt - it was the day for which I long.
The moonlight tears in me began to popple.
I drank the most important dreaming song.
With faith that I was warm and never icy... ...
  1928  3  3 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много!
  • Поздравления за стиха ти, Йоана! Хареса ми!
  • Прелест, чаровна нежност и омайна красота!🌸
    Много, много ми хареса!💖!💗!💝!
  • Твоята поезия, Йоана, ме изненадва винаги с нещо неповторимо. Рисуваш една картина на земно-неземни чувства, която е носител и на нещо космическо. Уж се касае за любовта на двама души, а сякаш от съдбата на тази любов зависи съдбата на цялата вселена. Засипа ме с водопади от образи - сияйни и безумно въздействащи със своята парадоксална точност:

    "Държеше я, разсънена, душата. Разбърка полуделите звезди
    и върна ги отново по местата. Сънувам ли - ела ме събуди...
    Сгреших за теб, не само съвършено, а истински и тъжно ме рушиш:
    обвивката ми падаше - безценна... и птиче бях, а тя се натроши...

    Намери ме, намери ме отново. Поведе ме в разцъфнали мечти.
    Сезоните, за слънцето готови, разстелиха небето да летим.
    Сияе ден. Контурът е далече. По облаците - нашите следи...
    Една съм струна само вече. След нея са прииждащи води..."

    Не намирам думи, за да изразя възхищението си, а финалът е направо шеметен и фаталистичен!
Propuestas
: ??:??