БОСНА, БЛАГОРОДНА МАЙКО

                  (превод от босненски)

Колко милост трябва за семейството си да желая?!

Дали някой знае колко струват по тебе въздишките ми?!

О, земльо моя, ти си ми последната капка щастие!

Босна, държиш ли някога за сиротите си души?

 Аз пия пелина на изгнанието, но не станах предател.

 О, как искам да спра безсрамието, както и кучешките ти вечности…

 Ето, давам ти себе си – своят живот и раждане!

 Пак съм твой син, Босна, който силно те почита и люби!

Докато старото ми тяло вехне, нямам си нигде никого!

А сърцето ми бие живо и към тебе, майко, втурва се.

Години желае кълновете на скута ти да докосне само,

с едрите си и жадни сълзи, Босна, твоят орел да те прегърне.

Твърде уморен в чужбина опитах тежките шамари.

Всичко отдавна отмина, остана ми само самотата.

Надеждата в устата ми все още бие – слаб Дамар –

 за бедните ти и стари кости треперя от мъка.

Колко милост трябва за семейството си да желая?!

Дали някой знае колко струват по тебе въздишките ми?!

О, земльо моя, ти си ми последната капка щастие!

Мъртъв ще те прегърна от гроба черен и чуждоземски!

BOSNI – MAJCI PLEMENITOJ!

    Autor:  Ibro Suhopoljac, Bosna i Hercegovina

Koliko milosti treba da moja porodi se želja

Koliko, da l' iko zna vrijedi moj uzdah za tobom,

O zemljo jedina moja ti kapljo zadnjeg veselja

 Drečiš li ikad' Bosona za svojim sirotim robom.

Ja čemer progonstva pijem al' nikad' ne postadoh odrod

 O kako mizerno sve je spram želje što vječitost ti kuje,

 Evo, sebe ti dajem dušu, život i porod

Pa sin sam tvoj ja Bosno što silno ljubi te i 'štuje!

Dok starost tijelo mi vehne ja nejmam ni kome ni kamo

A srce živo mi bije i tebi majčice hrli,

Kliče i željom leti da skute takne ti samo

Tvoj or'o Bošnjak kršni žudnjom i suzom te grli.

I odveć umoran ja sam težak je tuđine samar

 Samoća jedina osta svi davno otišli su dosti,

Na ušću svih mojih nada još kuca slabahni damar

I drhte od žali za tobom uboge staračke kosti.

Koliko milosti treba da moja porodi se želja

 Koliko, da l' iko zna vrijedi moj uzdah za tobom,

O zemljo jedina moja ti kapljo zadnjeg veselja

I mrtav grlit' ću tebe crnim tuđinskim grobom.