Когато котвата вдигнахме
и отделихме се от пристана,
уморени вълните стенеха,
чайка крещеше... отчаяно.
Вятър - крадливият спътник
край борда ридае в забрава,
и плаче пехотен поручик
от злост без пагони останал.
Щом затворя очи - ето виж
пепел, кръв и коне на едно
и лети, все лети над Париж
емигрантското бяло танго.
Тук ордените пропихме
в кръчма дребнави ядем,
но униформите обличаме,
а на какво се надяваме.
Само в нощите няма наивност,
шумолят неспокойните клони,
като стон от Татарския пролив
на 10 хиляди загробени.
Щом затворя очи - ето виж
пепел, кръв и коне на едно
и лети, все лети над Париж
емигрантското бяло танго.
Изгнание - всичко възможно е,
не сме вече част от Русия,
а душата все пак се тревожи
за безкрайните й синини.
Вие сами ще си отмъстите
задавяйки се в кръвта си,
ако може на нас да простите
ще живеем с тъгата си.
Щом затворя очи - ето виж
пепел, кръв и коне на едно
и лети, все лети над Париж
емигрантското бяло танго.
Белое танго
Когда дыкарями подняли
и отошли от причала,
усталые волнъй стонали
отчаяна чайка кричала.
И ветер воршливый попутчик
у борд то ридал забывая
и плакал пехотный поручик
от злости пагони сривая.
Как закрою глаза снова вижу
пепел, кров и родного мустанга
и летит, все летит над Париже
емиграндское белое танго.
Здесь свои ордена пропиваем,
а потом в кобаках мелем есть
да еще кителя надеваем
все как будто на що там надеясь.
Толька мне по ночам нет наивый,
шелестят безпокойно витвями,
ето стонут в Татарскам проливе
десет тысяч оставленых нами.
Как закрою глаза снова вижу
пепел, кров и родного мустанга
и летит, все летит над Париже
емиграндское белое танго.
В изгнание согласен на все же,
так никак мый частица Росии,
от чего на душе так тревожнo
за ее безконечные синни.
Вы же самый себе отомстите
захлебнувшись своею же кровю,
но а нас если можно простите
нам дожит бы теперь с етой болю.
Как закрою глаза снова вижу
пепел, кров и родного мустанга
и летит, все летит над Париже
емиграндское белое танго.
ПП. Текста свалих от самата песен и може би съм допуснал някоя неточност, за което моля да ме извините.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados