2 мин за четене
Когато котвата вдигнахме
и отделихме се от пристана,
уморени вълните стенеха,
чайка крещеше... отчаяно.
Вятър - крадливият спътник
край борда ридае в забрава,
и плаче пехотен поручик
от злост без пагони останал.
Щом затворя очи - ето виж
пепел, кръв и коне на едно
и лети, все лети над Париж
емигрантското бяло танго. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse