2 min reading
Когато котвата вдигнахме
и отделихме се от пристана,
уморени вълните стенеха,
чайка крещеше... отчаяно.
Вятър - крадливият спътник
край борда ридае в забрава,
и плаче пехотен поручик
от злост без пагони останал.
Щом затворя очи - ето виж
пепел, кръв и коне на едно
и лети, все лети над Париж
емигрантското бяло танго. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up