LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
844 5709
4 may 2016, 8:08  

Черно Слънце – (Ибро Сухополяц, B. i H.) 

  Тraducciones
838 0 6
3 мин за четене

 

ЧЕРНО СЛЪНЦЕ

 

   (превод от босненски)

 

Чудесният Бог

в съня ми ме потърси с аромата на босилек

на тавана на моя малък апартамент,

в края на улицата,

по която никой не се движи,

освен аз.

 

Усетих милувка на раменете ми,

когато ме докосна нежно

и ми прошепна:

– Хайде, самотен нещастнико,

стани!

И аз се събудих бързо,

като птица.

Усмихнах се на ведрото утро.

Многобройни плодове

от звуци пътуват

в моите малки клетки.

 

Трогателни картини виждам.

Стаята е студена

в моята мъртва улица –

тук,

далече в края на света.

 

Така, както е в книгите,

търся брата, който спи

до горещата печка, която топли

семената на босилека,

мириса, който изпълва ноздрите ми,

любовта със смисъла на годините,

на масата покрита с торта,

с роза и кадаиф

и с цветя див божур на верандата,

които се развяват

в сянката на стряхата.

 

Отнесе ме в моето детство

сред моите цветни лехи на живота.

Умря моят аромат на босилек,

умрях и аз.

Така че това слово, което редят

тези летящи ръце,

грабва сянката от мен,

тъй като тя не е жива.

 

В самотната

моя глуха пустиня,

в моя малък апартамент,

в края на улицата,

по която никой не се движи,

освен аз,

процъфтяват забрава и смърт,

от Черно слънце огрени…

 

 

 

CRNO SUNCE

 

  Autor: Ibro Suhopoljac

 

Čudo Božije

Iz sna me trže miris bosiljka

U potkrovlju mog malog stana

Na kraju slijepe ulice

Gdje ništa ne prolazi

Osim mene

 

Osjetih sabah na ramenu

Taknu me nježno

I šapnu

Hajde nesrećo jedna

Ustani

I ja se probudih lahko

poput ptice

Nasmijah se vedrini jutra

Grani šeftelije

Zvuku voza

S naše male stanice

 

Dodirujem sliku Razglédam

Soba je hladna

U mojoj mrtvoj ulici

Ovdje

Daleko iza kavdaka

 

Pa što i knjige

Tražim brata što spava

Vruć šporet na kome dogorijeva

Sjeme bosiljka

Miris što puni nozdrve

Ljubav smisao godine

Na stolu pokrivene kolače

Ružicu i kadaif

Iscvjetao hadžibeg na verandi

Što šepuri se

U hladu strehe

 

Otišlo je djetinjstvo moje.

Svehle su mog života lijehe

Umro je moj miris bosiljka

Umro sam i ja

Pa ova slova što redam

Ove ruke što lete

Grabeći sjene od mene

Kao da nisu žive

 

U samoći

Moje gluhe pustinje

Moga ubogog stana

Na kraju slijepe ulice

Gdje ništa ne prolazi

Osim mene

Cvjetaju zaborav i smrt

Crnim suncem obasjani

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • plamen-p (Пламен Порчев) в поезията цветята всичко могат!...Дори могат да ти погубят живота!...
  • На мене също ми харесва точно този израз, който е използвал авторът!

    Светъл ден и творческо вдъхновение!
  • Ти най-добре си знаеш... Но като български читател по-добре бих възприела творбата, ако цветята потрепват или дори потръпват в сянката на стряхата. Да се развяват някак не ми съответства на цялостния замисъл на произведението. Но не съм специалист в тази област. Само авторът е винаги прав.
  • Мила, Eia, думата „šepuri” от босненски на български език означава „развяват”. Такова е виждането на автора. Точно този израз е интересен и е по-въздействащ. В него има повече сила и енергия на въздействие, отколкото с думата "потрепват"!

    Благодаря за коментара.
    Хубав ден!
  • Усетих едно от възприятията за света на босненския поет Ибро Сухополяц.
    Мисля си, дали в стиховете:
    "и с цветя див божур на верандата,
    които се развяват
    в сянката на стряхата",
    "се развяват" няма да е по-добре, ако се замени с "потрепват"?
    Отново благодаря за запознанството с интересни творци!
Propuestas
: ??:??