Christina Stürmer  - Scherbenmeer

Du bist die Schwerkraft,
du ziehst mich runter.
Du bist der Regen und ich bin Land unter.
Falls es dich interessiert:

der Versuch, dich zu hassen,
hat plötzlich funktioniert.

Ich hab versucht,
unsere guten Zeiten für immer abzulichten,
einzukleben und festzuhalten,
sie an mein Bett zu stellen und den Rahmen einzufassen,
doch das Glück hat uns verlassen,

du kannst es nicht lassen.

[Refrain]

Ich werf dein Bild an die Wand,
ich will, dass es zerbricht.
Es gleitet aus meiner Hand,
jetzt seh' ich nur dich und mich,
in meinem Scherbenmeer.

Sag, was es dir bringt,
wenn meine Welt versinkt.
Ich will sehen, wie sie zerspringt,
in meinem Scherbenmeer.

Du bist das Salz
in meiner Wunde.
Du bist die Tausendste jeder Sekunde.
Falls es dich interessiert:

der Versuch, dich zu hassen,
hat bestens funktioniert.

Ich hab versucht, das Glück nicht zu verlieren,
für immer hinter Glas,
einzuschließen und einzufrieren,
luftdicht zu versiegeln,
doch du brachst trotzdem aus.
Ich hab fest mit dir gerechnet,
doch die Gleichung geht nicht auf.

[Refrain]

In meinem Scherbenmeer...

Und ich lauf barfuß durch den Raum,
durch die Scherben uns'res Traums.
Ich will fühlen, wie das Glas die Haut berührt.
Und ich lauf barfuß durch den Raum,
ganz egal, ich spür' es kaum,
weil dein Bild mich niemals mehr verletzen wird.

[Refrain]

Christina Stürmer  - Море от натрошени парченца

Ти си притегателната сила,

която ме завлича надолу.

Ти си дъждът, а аз съм земята под теб.

Ако случайно те интересува:

опитът ми да те намразя

внезапно проработи.

Опитах се да запазя

всичките ни хубави спомени,

да ги залепя и задържа,

да ги сложа до леглото си в рамка.

Но щастието вече ни беше напуснало.

Не можеш да го отречеш.

[Припев]

Захвърлих снимката ти по стената,

исках да се разбие.

Изплъзна се от ръката ми,

сега виждам само теб и мен

сред морето от натрошени парченца.

Кажи ми какво ти донесе това,

че моят свят потъва?

Искам да видя как светът ми се разбива

в море от натрошени парченца.

Ти си солта в моята рана.

Ти си хилядна от всяка секунда.

Ако случайно те интересува:

опитът ми да те намразя

проработи много добре.

Опитах се да не изгубя щастието,

да го затворя завинаги под стъклен похлупак,

да го замразя,

да го запечатам херметически,

но въпреки това ти ми го отне.

Уж си бях изчистила сметките с теб,

но не ми се получи уравнението.

[Припев]

В морето ми от натрошени парценца…

И боса тичам из стаята

през парценцата от нашите мечти.

Искам да почувствам как стъклата се докосват до кожата ми.

И боса тичам из стаята

без значение, че едва усещам нещо,

защото снимката ти никога вече няма да ме нарани.

[Припев]