(превод от босненски)
Да вдигнем перото
срещу глада,
насилието, смъртта
и всичкото зло,
което се прави!
Да вдигнем перото!
Перата ни
трябва да бъдат честни
и свободни!
Братя по перо,
независимо от раса,
националност и религия,
да вдигнем перото!
Да вдигнем перото!
История се пише;
нека с кръв да заменим
мастилото!
Да бъдем най-първите хора!
Моята нощ…
Дали нощта,
в която съм се родил,
като тази нощ е била?
Дали звездите
също като тази вечер
са трептели в дебрите?
Дали вятърът
и тогава е свирил
нежна мелодия?
Дали тогава също
лунички са покривали
бялото лице на луната?
Дали
последната ми нощ
на тази ще прилича?
Когато съм се родил,
някой е умрял.
Когато аз умра,
някой ще се роди.
Тази вечер, докато гледам
нощта през прозореца,
едни часовници работят,
а други спират.
Онази нощ, когато съм се родил,
съм плакал.
Тази вечер аз съм тих, като тази нощ.
Моля Те, Всемогъщи,
на лицето ми да има усмивка
в последната ми нощ,
когато си отида…
DIGNIMO PERO
Autor: Džabir Sedić, B. i H.
Dignimo pero!
Protiv gladi,
nasilja, smrti,
svega lošega
što se radi!
Dignimo pero!
Perjanice
nam budu,
pošteni,
sposobni!
Braćo po peru,
bez obzira
na rasu,
naciju i vjeru,
dignimo pero!
Dignimo pero!
Historija se piše,
neka se krv
tintom zamijeni!
Budimo najprije ljudi!
Moje noći
Da li je noć
kad sam rođen
nalik ovoj noći bila?
Jesu li zvijezde
isto kao večeras
u budžacima treptale?
Je li vjetar
i tada svirao
ovu nježnu melodiju?
Da li su iste
pjege prekrivale
mjesečevo bijelo lice?
Hoće li moja
posljednja noć
na ovu noćašnju ličiti?
Kad sam se rađao
neko je umirao.
Kad budem umirao
neko će se roditi.
Večeras, dok gledam
kroz prozor u noć,
neko gledati počinje,
neko gledati prestaje.
Onu noć, kad sam rođen,
plakao sam.
Večeras sam miran
poput ove noći.
Molim te, Svemogući,
da mi osmjeh bude
na licu – kad se smiri,
moje posljednje noći
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados