18.01. 85 години от рождението на Дамян Дамянов.
ВИК
Бягай! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли, тя утре на пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам " Бягай!", а всъщност протягам
две ръце :" Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам?
Ти си цялата, цялата в мен!
КРИК
Ты беги! Беги от меня! Спасайся!
От себя – и меня ты спаси!
Погаси ту вспыхнУвшую мысль!
Мое бeсовство к тебе погаси!
Бес мой страшный! Безумный! Нелепой!
И так как в самом сладком жару
согревает сегодня, но завтра нас в пепел
он в своем пожарE превратит!
„Беги!” я кричу а в суть поднимаю
Руки две „Отстань в моем дне!
Как бы мог избежать от себя я
Ты же целая, целая, в мне!
A CRY
Run! Away from me! Save yourself !
And save me from youself too!
Extinguish that blazing desire!
Choke off my madness on you!
It is terrible! Crazy! Ridiculous!
And just as the sweetest live glow
This fire warm us today but to ashes
Tomorrow both of us it will do
I cry "Run!" But in fact I stretch out
My two hands: "Remain in my day!" ..
How could escape from myself I?
You’re in me! In me you are all !
Преводи: Д.Г.
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados