„DAS NEUE ISRAELITISCHE HOSPITAL ZU HAMBURG.“ - („Новата израѝлиева болница в Хамбург“)

Ein Hospital für arme, kranke Juden,
Für Menschenkinder, welche dreifach elend,
Behaftet mit den bösen drei Gebresten,
Mit Armuth, Körperschmerz und Judenthume!

Das schlimmste von den dreien ist das letzte,
Das tausendjährige Familienübel,
Die aus dem Nil-Thal mitgeschleppte Plage,
Der altägyptisch ungesunde Glauben.

Unheilbar tiefes Leid! Dagegen helfen
Nicht Dampfbad, Dusche, nicht die Apparate
Der Chirurgie, noch all’ die Arzeneien,
Die dieses Haus den siechen Gästen bietet.

Wird einst die Zeit, die ew’ge Göttin, tilgen
Das dunkle Weh, das sich vererbt vom Vater
Herunter auf den Sohn, – wird einst der Enkel
Genesen und vernünftig seyn und glücklich?

Ich weiß es nicht! Doch mittlerweile wollen
Wir preisen jenes Herz, das klug und liebreich
Zu lindern suchte, was der Lind’rung fähig,
Zeitlichen Balsam träufelnd in die Wunden.

Der theure Mann! Er baute hier ein Obdach
Für Leiden, welche heilbar durch die Künste
Des Arztes, (oder auch des Todes!), sorgte
Für Polster, Labetrank, Wartung und Pflege –

Ein Mann der That, that er, was eben thunlich;
Für gute Werke gab er hin den Taglohn
Am Abend seines Lebens, menschenfreundlich,
Durch Wohlthun sich erholend von der Arbeit.

Er gab mit reicher Hand – doch reich’re Spende
Entrollte manchmal seinem Aug’, die Thräne,
Die kostbar schöne Thräne, die er weinte
Ob der unheilbar großen Brüderkrankheit.

Heinrich Heine

извор:

https://de.wikisource.org/wiki/Das_neue_israelitische_Hospital_zu_Hamburg 

............................................................................................................................................................................

дословен превод:

Една болница за бедни болни евреи,
за рожби човешки, трижди страдащи,
обременени от трите зли недъга -
от бедност, телесна болка и еврейство.

Най-лошият от трите е последният -
хилядолетното семейно зло -
съпътствуващата от долината на Нил скръб -
староегипетската нездрава вяра.

Неизлечимо дълбоко страдание! Срещу него не помагат
нито парна баня, нито душ, нито пособията на
хирургията, нито никакви лекарства (дословно е казано - „нито всичките лекарства“),
които този дом предлага на нèмощните - (респективно - хилавите, болнавите) - гости.

Вечната богиня - Времето, ще изтръгне ли - (респективно -ще изкорени ли) някога
тъмната болка, която се онаследява отдолу нагоре от бащата
към сина, ще бъде ли някога внукът
оздравèн, съзнателен и щастлив?

Аз не знам това! Но междувременно нека
поздравим онова умно и богато на обич сърце, което
търсеше да облекчи, което бе за облекчаване,
пръскайки временен балсам в раните - (респективно -пръскайки балсам в раните на времето).

Драгият мъж! Той построи тук подслон
за страдания, които са лечими чрез изкуството - (казано е - „чрез изкуствата“)
на лекаря, (или също така и на смъртта!), погрѝжи се за
възглавници, освежителни питиета, подпомагане (по подразбиране - на болни) и подкрепа -

Един мъж на делото, той стòри, което именно бе за стòрване;
за добри делà той раздаваше дневни възнаграждения;
човеколюбив, през вечерта на своя живот - (респективно - в края на своя живот)
проявяваше благотворителност, почивайки си от работа.

Той даваше с щедра ръка, но по-щедро дарение
понякога се разстеляше от окото му - сълзата,
хубавата скъпоценна сълза, която той изплакваше
по(ради) нелечимата голяма болест на своите братя.

..............................................................................................................................................................................

опит за превод с ритмиката на тази Хайнева творба:

Еврейска болница за бедни болни
човешки рожби - три пъти нещастни,
измъчвани от трите зли недъга -
от бедност, болки - тèлом и еврейство.

От тях последният недъг най-лош е -
хилядолетната семейна горест -
скръб-спътница - на Нил от долината -
от вярата египетска нездрава.

Страдание дълбоко, нелечимо -
не го церят ни уред хирургичен,
ни душ, ни пàри, никакви лекарства,
подбрани тук за нèмощните гости.

Богиня вечна - времето - ще грабне
ли от бащата болкомрàка, който
онаследѝ се от синà, а внукът
щастлив, съзнателен и здрав ще è ли?

Не знам, но нека възхвалим сърцето,
наело се да облекчи, което
за облекчаване е - с ум и ласка
и в раните с на времето балсама.

Мъж драг - той тук подслон съзѝда, в който
изкусно лекар (или смърт) усърдват
безкористно към страдащи постèлни
чрез сок, възглавки и грижовност дейна.

Което нужно беше, той го стòри
и плàта вечер плащаше ответна -
безгрешна да е работата искащ -
с копнеж - благотворения да върши.

С ръка той щедро даваше, но бяха
очѝте му по-щедро сълзерòйни.
Сълзѝ безценни, свлекли се от него
заради братската нецèрна болест.