<Дима Билан - Горе Зима



Не идёт,не получается,

Не везёт,силы кончаются,

Мы живём новыми законами

День за днём: жизнь между вагонами.

Для тебя,сделал я постель из роз

Но меня мучает один вопрос:

Почему ты так хотела быть одна?

И теперь между нами холодно.



Горе горе-зима, ты так хотела сама

Чтоб я к тебе остыл...

Горе горе-зима и это сводит с ума

Но я тебя любил...

Горе горе-зима, ты так хотела сама

Метели за окном...

Горе горе-зима, ты виновата сама,

Мы больше не вдвоём.


Извини,что делить нам нечего

Позвони, только не отвечу я.

Вспоминай то о чём мечтали мы,

Вспоминай, как любовь прогнали мы.

Разошлись разными дорогами,

А клялись быть вместе перед Богом мы,

Только вновь вместе нам не быть с тобой

Не любовь,и теперь я сам не свой.







Не върви, не се получава,

не ни върви, силите ни са към края си,

живеем по нови закони.

Ден за ден: Неспокоен живот.

За теб легло от рози направих аз.

Но мен ме мъчи един въпрос:

Защо толкова искаше да си сама?

И сега между нас е студенина.



Тъжна тъжна зима,ти сама поиска да е така.

Към теб аз да съм студен.

Тъжна тъжна зима и това ме кара да полудея.

Но все пак аз те обичах...

Тъжна тъжна зима, ти сама поиска да е така.

Виелица зад стъклото.

Тъжна тъжна зима, ти сама си виновна.

С теб вече не сме заедно.



Извинявай, но с теб няма какво да делим.

Звънни, но аз няма да вдигна.

Спомни си за какво мечтаехме.

Спомни си как изгонихме любовта.

Разминахме се по различни пътища.

А се кълняхме пред Бога да сме заедно.

Само че, отново с теб няма да бъда аз.

Не е любов и сега това не съм аз.