<Дима Билан - Горе Зима
Не идёт,не получается,
Не везёт,силы кончаются,
Мы живём новыми законами
День за днём: жизнь между вагонами.
Для тебя,сделал я постель из роз
Но меня мучает один вопрос:
Почему ты так хотела быть одна?
И теперь между нами холодно.
Горе горе-зима, ты так хотела сама
Чтоб я к тебе остыл...
Горе горе-зима и это сводит с ума
Но я тебя любил...
Горе горе-зима, ты так хотела сама
Метели за окном...
Горе горе-зима, ты виновата сама,
Мы больше не вдвоём.
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
Разошлись разными дорогами,
А клялись быть вместе перед Богом мы,
Только вновь вместе нам не быть с тобой
Не любовь,и теперь я сам не свой.
Не върви, не се получава,
не ни върви, силите ни са към края си,
живеем по нови закони.
Ден за ден: Неспокоен живот.
За теб легло от рози направих аз.
Но мен ме мъчи един въпрос:
Защо толкова искаше да си сама?
И сега между нас е студенина.
Тъжна тъжна зима,ти сама поиска да е така.
Към теб аз да съм студен.
Тъжна тъжна зима и това ме кара да полудея.
Но все пак аз те обичах...
Тъжна тъжна зима, ти сама поиска да е така.
Виелица зад стъклото.
Тъжна тъжна зима, ти сама си виновна.
С теб вече не сме заедно.
Извинявай, но с теб няма какво да делим.
Звънни, но аз няма да вдигна.
Спомни си за какво мечтаехме.
Спомни си как изгонихме любовта.
Разминахме се по различни пътища.
А се кълняхме пред Бога да сме заедно.
Само че, отново с теб няма да бъда аз.
Не е любов и сега това не съм аз.
© Калояна Всички права запазени
Поздрави