Дима Билан - Время-река
Это было так давно, но мне еще не все равно
Видно нам с тобою не дано, но
Дни меняли на года, я не тот ты ни та
Но не предам тебя ни когда, да
Я буду верить, я буду верить
Что открыты двери в твою любовь
Время река, а мы берега
Сводит с ума, сносит теченьем
Я утону, пойду ко дну
Глубже и глубже с каждым движеньем
И от бед сбежали мы, от это так устали мы
Попросили лето у зимы, мы
Как же сложно может быть, не возможно всё забыть
Но нужно дальше по теченью плыть, плыть
Я буду верить, я буду верить
Что открыты двери в твою любовь
Время река, а мы берега
Сводит с ума, сносит теченьем
Я утону, пойду ко дну
Глубже и глубже с каждым движеньем
Това беше толкова отдавна, но на мен още не ми е все едно.
Явно с теб не ни е писано, но...
Дните се меняха на години, аз не съм същия и ти не си същата.
Но никога няма да те предам, да...
Аз ще вярвам, аз ще вярам,
че отворени са вратите към твоята любов.
Времето е река, а ние сме брегове.
Кара те да полудяваш, носи те по течението.
Аз ще потънакъм дъното, ще ида
шо-дълбоко и дълбоко с всяко движение.
И от беди избягахме и така сме уморени.
Помолихме зимата да ни даде лято.
Колко сложно може да е, но е невъзможно да се забрави.
Но трябва напред по течението да плуваш, да плуваш.
Аз ще вярвам, аз ще вярвам,
че отворени са вратите към твоята любов.
Времето е река, а ние сме брегове.
Кара те да полудяваш, носи те по течениет.о
Аз ще потъна, към дъното ще ида
по-дълбоко и дълбоко с всяко движение.
© Калояна Todos los derechos reservados