Дима Билан - Время-река

Это было так давно, но мне еще не все равно
Видно нам с тобою не дано, но
Дни меняли на года, я не тот ты ни та
Но не предам тебя ни когда, да
Я буду верить, я буду верить
Что открыты двери в твою любовь



Время река, а мы берега
Сводит с ума, сносит теченьем
Я утону, пойду ко дну
Глубже и глубже с каждым движеньем



И от бед сбежали мы, от это так устали мы
Попросили лето у зимы, мы
Как же сложно может быть, не возможно всё забыть
Но нужно дальше по теченью плыть, плыть
Я буду верить, я буду верить
Что открыты двери в твою любовь



Время река, а мы берега
Сводит с ума, сносит теченьем
Я утону, пойду ко дну
Глубже и глубже с каждым движеньем







Това беше толкова отдавна, но на мен още не ми е все едно.

Явно с теб не ни е писано, но...

Дните се меняха на години, аз не съм същия и ти не си същата.

Но никога няма да те предам, да...

Аз ще вярвам, аз ще вярам,

че отворени са вратите към твоята любов.



Времето е река, а ние сме брегове.

Кара те да полудяваш, носи те по течението.

Аз ще потънакъм дъното, ще ида

шо-дълбоко и дълбоко с всяко движение.



И от беди избягахме и така сме уморени.

Помолихме зимата да ни даде лято.

Колко сложно може да е, но е невъзможно да се забрави.

Но трябва напред по течението да плуваш, да плуваш.

Аз ще вярвам, аз ще вярвам,

че отворени са вратите към твоята любов.



Времето е река, а ние сме брегове.

Кара те да полудяваш, носи те по течениет.о

Аз ще потъна, към дъното ще ида

по-дълбоко и дълбоко с всяко движение.