С.Станоjловић

... ДО ПОСЛЕДНИЯ КОННИК НА АПОКАЛИПСИСА

                    (Превод от сръбски)

Аз Те чувам.

Провъзгласяваш се през пролетта несигурно.

Ненадейно.

Вестител Предопределен.

За да се знае до Възстановяване,

за да се разглежда до Безкрая.

И по-нататък.

Много надалече...

Никога да не се забравя,

докато съществуват Цветове и Звуци.

Аз Те чувам.

На Югоизток гори

Проклятието на Песента...

От твоите ръце жилави

разпръснатите акорди тялото ми палят.

Артериите ми пукат...

Кръвта ми кипи.

Пожар се изкачва по небесната стълба

с огромна и магическа сила.

Силата на Твоята Песен

блести!

От Нея звездите

светят...

Осветяват следите

на всички сетива.

Изход до безкрай...

Екстаз без докосване...

От Жалба до Немощ.

От Предсказание до Болка.

Миг –

най-чудесен от всички чудеса...

Възвишен.

Неповторим.

Замърсено вретено в порочността на творението...

Царството на Звука.

Аз Те чувам.

Твоят глас ме

Ражда, Оплодява и Убива.

Моето тяло е на жертвеника

на Твоята Песен.

Моят разум тече

през Твоите Пръсти.

Пей!

Орфей, пей, моята болка Те моли!

От Наставника на Земята и Небето

до последния конник на Апокалипсиса...

Нека да гори!

Нека да пламти!

(Защото аз те чувам!)

… ДО ПОСЛЕДЊИХ КОЊАНИКА АПОКАЛИПСЕ

          Аутор: Снежана Алексић Станоjловић, Република Србија

Ја Те чујем.

Огласиш се у пролећу неизвесном.

Ненадно.

Весник Предодређеног.

Да се зна до Неповрата.

Да се види до Недогледа.

И даље.

Много даље...

Да се никада не заборави

док је Боје и Звука...

Ја Те чујем.

На Југоистоку пламти

проклетство Песме...

Из руку Твојих жилавих

расути акорди тело ми спаљују.

Артерије ми пуцају.

Крв моја прска.

Ватра иде Небу у походе...

Огромна и чудесне снаге.

Ја Те чујем.

Моћ Твоје Песме.

Бљесну.

Од Ње звезде сијају...

Осветлише се стазе

свих чула.

Исходиште до краја.

Сношај без додира...

Од Жеље до Немоћи.

Од Предказања до Бола.

Трен,

најчуднији од свих чуда...

Узвишени.

Непоновљиви.

Замршено клупко у пороку стварања...

Царство Звука.

Ја Те чујем.

Твој Глас ме

Рађа, Оплођује, и Убија.

Моје тело је на жртвенику

Твоје Песме.

Разум ми цури

низ Твоје Прсте.

Певај!

Певај, Орфеју, бол Те мој моли!

Од постанка Земље и Неба

До последњих коњаника апокалипсе...

Нека гори.

Нека букти.

(јер ја Те чујем.)