ЭЛЕГИЯ ДОЖДЯ.ОЖИДАНИЕ
http://www.stihi.ru/2016/09/09/5073
Что мне осталось? Шум дождя?
Удушье? Полусумрак бледный?
Прощать себя и снова ждать,
Когда забрезжит свет целебный?
Не откровенье – мерный стук
По крышке векового гроба:
Тук-тук, тук-тук, тук-тук... А вдруг
Вот так и треснет сна утроба?!
Дождя ли это пелена?
Течёт стена от неба в землю...
И сердца стук в утробе сна:
Тук-тук, тук-тук...
Я жду и внемлю.
ДЪЖДОВНА ЕЛЕГИЯ.ОЧАКВАНЕ
Остана ми какво? На дъжд шума?
И задуха? И сумрак непрогледен?
Да си простя и да очаквам пак
кога ще просветлее вън целебно?
Не откровение – отмерен звук
по покрива на гроба ми вековен
Чук-чук, чук-чук… И после изведнъж
разцепва се заспалата утроба...
Дъждът ли носи тази пелена –
преграда от небето до земята…
В съня ми чука от сърцето звук:
Чук-чук, чук-чук…
Аз слушам и очаквам
Превод: Д.Г.
© Димитър Ганев Todos los derechos reservados
- Не.
- Това е интересно! Ами кокошки?
- Не.
- На този свят нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Антоан дьо Сент-Егзюпери, Малкият принц. Гл. ХХІ.