От стихосбирката на Ия Кива "Свидетел на безименност" (ИК "Знаци", 2022) в превод на Денис Олегов.

***

така са писали музика оглушалите композитори

движейки се с връхчетата на пръстите си в изкълчените пространства

към определеността на маковете, цъфтящи по железницата
 

ако избираш между нотата и нейното отсъствие

избираш звънтящата заразена кухина, железния ѝ мост

и ходиш по него сякаш с мътна целофанова качулка
 

виждаш хорските петна и нищо не чувстваш

даже храната възприемаш прекалено буквално: като форма и цвят

но не ябълката на желанието, търкаляща се в устата на петолинието
 

така те изхвърлят от майчиния аквариум на брега

и се хващат за вика като за клон на здраво дърво

и се люлеят на него, като на зърната на пшеничното поле
 

ако избираш между вятъра и реколтата

избираш сълзите на разлюлените плевели

и се хвърляш в тях, като в аромата на отсъстващия баща
 

отрязвайки си езика, като вчерашната памет

докато огледалото на бъдещето запълва лицето
 

така в мината на белите дробове се ражда цветчето на въздуха
и расте преобръщайки се навън

като опасност на ревера на изтърканите обятия
 

ако избираш между водата и водата

избираш калта , украсена с трънливи храсталаци

избираш калта от земята, носа, ушите, очите

---------------------------------------------

    ***

    так писали музыку оглохшие композиторы

    двигаясь на кончиках пальцев в вывихнутых пространствах

    к определённости маков, цветущих вдоль железной дороги

    если выбирать между нотой и её отсутствием

    выбираешь звенящую заражённую полость, железный её мост,

    и идёшь по нему как бы в мутном целлофановом капюшоне

    видишь людские пятна и ничего не чувствуешь

    даже еду воспринимаешь слишком буквально: как форму и цвет

    но не яблоко желания, перекатывающееся во рту нотного стана

    так выбрасываются из материнского аквариума на берег

    и хватают крик, как ветку крепкого дерева

    и качаются в нём, как в зёрнах пшеничного поля

    если выбирать между ветром и урожаем

    выбираешь слёзы колышущихся сорняков

    и бросаешься в них, как в запах отсутствующего отца

    отрезая себе язык, как вчерашнюю память

    пока зеркало будущего заполняет лицо

    так рождается в шахте лёгких цветок воздуха

    и растёт опрокидываясь наружу

    как опасность на лацкане потёртых объятий

    если выбирать между водой и водой

    выбираешь грязь, украшенную колкими зарослями

    выбираешь грязь из земли, носа, ушей, глаз