(разказът е авторски, превеждам го на английски и испански, за да си се упражнявам, така че всяка критика за подобряване на съдържанието на чуждите езици е добре дошла, за да се науча)

~

НОЩ

Казваш се Лайл. Родена си на ръба на един кей, малко след полунощ, така както си и зачената – съвсем случайно, благодарение на алкохолизма на майка ти. Животът ти, за скромните ти двадесет и четири години, е щастлив, изпълнен със забавления, любов и успехи. Какво тогава мрънкаш за съществуването си и ти не знаеш. Просто не виждаш смисъл в него. Нали накрая всички ще умрем, какво значение има кога ще настъпи това? Ти искаш поне да е красиво... Ама че си лигава неблагодарница. Поне си го знаеш.

Гледаш към звездите от същия кей, на който си ги видяла за първи път в живота си. Или поне сега се опитваш да ги зърнеш поне за малко иззад и около облаците. Видяла си прогнозата за времето; знаеш, че ще вали. А вятърът, който раздухва синята ти рокля, и бурните вълни около теб само го потвърждават. Но не те е страх да се намокриш. Обичаш водата и винаги си се чувствала сякаш принадлежиш точно в нея, независимо дали е във формата на дъжд, душ, море, езеро или водопад. Понякога ти се иска да се беше родила като риба, делфин, акула или кит, за да имаш честта да си винаги из водите на това величие Океана.

Трябваше да се научиш да сърфираш преди няколко години, за да се слееш с морето в Назаре. Това беше планът. Но така и не успя да се изправиш на дъските. Не че това спираше плана ти за теб, даже не представляваше никакъв проблем, но никой нямаше да те допусне до най-големите вълни на света без поне някакъв опит от преди.

След секунди виждаш светкавиците в небето. Като светлинно шоу в иначе мрачната нощ. Заглеждаш се в тях. Странно... Не чуваш нито един гръм. Само светлина. Виждаш в това алегория на цялото ти съществуване. Светлината е животът ти, а тъмното небе – цялата вселена и необятният смисъл на човечеството от неговото начало до самия му край.

Бурята предвещава съдбата ти. Вятърът е толкова силен, че издухва крехкото ти тяло към ръба, към който ходиш. Сякаш допълнително те кани да отидеш точно натам и те съпровожда. Сядаш в края на кея, за да си възможно най-близо до водата и небето. Погледната отдалеч, ти си точно в средата им и сега само ти и веещата ти се кестенява коса ги разделяте. Но не искаш да ги разделяш, искаш да си част от тях. Природата няма нужда от теб или когото и да било друг жив човек.

Казваш се Лайл и днес ще се слееш с морето, където душата ти иска да бъдеш...

~

NIGHT

Your name is Layl. You were born on the edge of a pier shortly after midnight, just as you were conceived – quite by accident, thanks to your mother's alcoholism. Your life, for your humble twenty-four years, is a happy one, filled with fun, love and some success. Why are you then grumbling about your existence is something you don't even know. You just don't see the point of it, of life. We're all going to die eventually, what does it matter when? You at least want it to be beautiful... But yet again, you're a slimy, ungrateful brat. At least you're aware of that, I guess...

You are looking at the stars from the same pier where you saw them for the first time in your life. Or, more precisely, you are trying to catch a glimpse of them, at least for a little while, from behind and around the clouds. You've seen the weather forecast; you know it's going to rain. And the wind that blows your blue dress and the stormy waves around you only confirm it. But you're not afraid to get wet. You love water and have always felt like you belong right in it, whether it's in the form of the rain, a shower, the sea, a lake or a waterfall. Sometimes you wish you had been born as a fish, a dolphin, a shark or a whale, so that you would have the honor of always being in the waters of the great Ocean.

You had to learn how to surf perfectly a few years ago, in order to blend in with the sea in Nazaré. That was the plan. But you never managed to stand up on those boards. Not that this would have stopped your plan for you, the problem was that no one was going to let you surf the biggest waves in the world without at least some prior experience.

After just a few seconds you see a lightning in the sky. And in a minute it's already a light show in the otherwise dark night. You look at bolts. Strange... You don't hear any thunder. There's only light. You now see it as an allegory of your entire existence. The light is your life, and the dark sky is the entire universe and the vast meaning of the human life from its beginning to its very end.

The storm portends your fate. The wind is so strong that it blows your frail body towards the edge. It's as if the air is additionally inviting you to go right there, and it offers to accompany you. You sit at the end of the pier in order to be as close to the water and the sky as possible. Seen from afar, you are right in the middle of them – only you and your flowing brown hair separate them. But you don't want to separate them, you want to be a part of them. Nature does not need you or any other living person.

Your name is Layl and today you will merge with the sea, where your soul wants you to be...

~

NOCHE

Te llamas Layl. Naciste al borde de un muelle poco después de medianoche, y tal como fuiste concebida – completamente por accidente, gracias al alcoholismo de tu madre. Tu vida, durante tus humildes veinticuatro años, es una experiencia feliz, llena de diversiones, amor y algo de éxito. ¿Por qué entonces te quejas tanto de tu existencia? Es algo que ni siquiera tú lo sabes. Simplemente no ves el sentido de la vida. Todos vamos a morir eventualmente, ¿no? Por lo tanto, ¿qué importa cuándo? En todo caso quieres que sea un final hermoso... Pero que tan babosa y ingrata eres. Al menos eres consciente de este dato...

Estás mirando las estrellas desde el mismo muelle donde las viste por la primera vez en tu vida. O, más precisamente, estás tratando de verlos, al menos por un rato, de detrás y alrededor de las nubes. Has visto la previsión meteorológica; sabes que va a llover. Y el viento que sopla tu vestido azul y las olas tempestuosas a tu alrededor solo lo confirman. Pero tú no tienes miedo de mojarte. Amas el agua y siempre has sentido que perteneces a ella, ya sea en forma de una lluvia, la ducha, el mar, un lago o una cascada. A veces desearías haber nacido como un pez, un delfín, un tiburón o una ballena, para tener el honor de estar siempre en las aguas del gran Océano.

Tuviste que aprender a surfear perfectamente hace unos años, para poder fusionarte con el mar en Nazaré. Ese era el plan. Pero nunca lograste pararte con esas tablas. No es que esto hubiera detenido tu plan por ti – el problema era que nadie te iba a dejar surfear las olas más grandes del mundo sin al menos algo de experiencia previa.

En unos segundos ya ves un relámpago en el cielo. Y en un minuto lo que está ante tus ojos es un espectáculo de luces en la noche tan oscura. Observas los rayos. Qué raro... No escuchas ningún trueno. Solo hay luz. Es como una alegoría de toda tu existencia. La luz es tu vida, y el cielo oscuro es el universo entero y el inmenso significado de la vida humana desde su principio hasta su final.

La tormenta presagia tu destino. El viento es tan fuerte que empuja tu cuerpo frágil hacia el borde. Es como si el aire también te invitara a ir allí y se ofreciera a acompañarte. Te sientas al final del muelle para estar lo más cerca posible del agua y del cielo. Visto desde lejos, estás justo en el medio de estas dos fuerzas, solo tú y tu cabello, ondeando al viento, los separan. Pero no quieres separarlos, quieres ser parte de ellos. La naturaleza no te necesita a ti ni a ninguna otra persona viva.

Te llamas Layl y hoy te fusionarás con el mar, donde tu alma quiere que estés...

~

от арабски - Лайл/Layl (ليل) означава „нощ“