(разказът е авторски, превеждам го на английски и испански, за да си се упражнявам, така че всяка критика за подобряване на съдържанието на чуждите езици е добре дошла, за да се науча)
~
НОЩ
Казваш се Лайл. Родена си на ръба на един кей, малко след полунощ, така както си и зачената – съвсем случайно, благодарение на алкохолизма на майка ти. Животът ти, за скромните ти двадесет и четири години, е щастлив, изпълнен със забавления, любов и успехи. Какво тогава мрънкаш за съществуването си и ти не знаеш. Просто не виждаш смисъл в него. Нали накрая всички ще умрем, какво значение има кога ще настъпи това? Ти искаш поне да е красиво... Ама че си лигава неблагодарница. Поне си го знаеш.
Гледаш към звездите от същия кей, на който си ги видяла за първи път в живота си. Или поне сега се опитваш да ги зърнеш поне за малко иззад и около облаците. Видяла си прогнозата за времето; знаеш, че ще вали. А вятърът, който раздухва синята ти рокля, и бурните вълни около теб само го потвърждават. Но не те е ...